Има ли актьор в самолета?

Срещала съм таланти къде ли не – даже и на зъболекарския стол! Иначе основно в ателиета, театри, галерии, концертни зали и подобни. Онзи ден разпознах талант в читалище с името „Бъднина”. Правеше се на пилот, туземец, самолет, папагал, а осем хлапета го зяпаха в захлас. Накрая едно се превърна в дясно крило на самолета, друго в ляво, трето в перка, четвърто в опашка, пето в двигател, шестото се ската, седмото бръмчеше като за световно, а осмото стана пилот.

Докато гледах Стефан Милков, който увличаше децата в историята на Даниил Хармс „Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше”, първо се сетих за Крикор Азарян. Той казваше, че за да има театър, са достатъчни двама души – един да играе и другият да го гледа. После ми изникна едно интервю с Георги Русев, в което той разказваше как Азарян поставил „Опит за летене” от Радичков в Пернишкия театър през 1979 г. и с този спектакъл участвали в Националния преглед на българската драма. Най-голям конкурент им била постановката на Младен Киселов по същата пиеса в Народния театър, но наградата отишла в Перник.

„Актьорите на Младен Киселов летяха, а ние имахме желание да полетим!”, спомняше си Георги Русев.

Била съм на пет и не съм гледала онези версии на „Опит за летене”. Сега съм на 43 и се озовах в един аероплан с Колето, Петята и тяхното желание да стигнат Бразилия заради акцията „РазЛИСТи София”, на която заведох дъщеря си. Тя е на десет, обича да ходи на театър, харесва операта, доскучава ѝ по изложби, а в читалище не беше стъпвала.

Впечатли я пианото, огромното огледало със станката за балет отпред и това, че мястото е читалище, но нищо за четене не се виждаше. Обясних ѝ, че библиотеката е на друго място, а тук ще има хем четене, хем представление и ще ѝ хареса.

Така и стана.

Докато аеропланът скъсяваше разстоянията между Бразилия, Брусилово в Черниговска област и Ленинград, актьорът Стефан Милков превърна зрителите си в герои на историята и отвори очите им за творчеството на Даниил Хармс, за театъра и изкуството на илюстрацията. Не му трябваше много – книга в ръцете, зелено килимче, дузина репродукции и бяла палатка. Всъщност – не! Пропуснах нещо, без което всеки полет е невъзможен – мечтата за него. А в този момент децата и мечтите се возеха в общ самолет, управляван от един актьор.

Милков удържаше щурвала на детското внимание и цялото представление с хладнокръвието на ветеран. Драматургичната му адаптация на текста беше блестяща, ритъмът – точен, образите – живи. И да искаш – няма как да ги забравиш.

Актьорът Стефан Милков превърна столичното читалище „Бъднина” в самолет. Снимка: Издателство „Лист“

Тепърва ще чуваме името на Стефан Милков. Засега знаем само, че е студент на Георги Новаков в театралния колеж „Любен Гройс”, предстои му дипломиране и премиера на камерна сцена „Сълза и смях” в спектакъла „Розови облаци” на Явор Спасов.

Голямата сцена го очаква и докато лети към нея, Стефан трупа енергия от срещите си с децата. Следващата е тази събота, пак в „Бъднина”, но този път пътешествието ще е по брега на река Лоара в компанията на гения Джеймс Джойс и героите от историите му в книжката „Котаракът и дяволът”.

И тази среща е част от проекта „РазЛИСТи София!”, осъществяван от издателство „Лист” с финасовата подкрепа на Столична община по програма „Култура”. Целта на акциите е да помогнат за разширяването на визуалната култура на децата в предучилищна и училищна възраст, както и на познанията за българското изкуство и световната литература на възрастните.

За полет до Бразилия понякога са достатъчни зелено килимче, палатка и детско въображение. Снимка: Издателство „Лист“

В една от съботите художничката Капка Кънева ще покаже нагледно как с ножица и хартия е направила илюстрациите към книгата „Съвет към малките момичета” от Марк Твен.

Освен в читалище „Бъднина” (28 април, 12 май и 2 юни), срещи на децата с творчеството на велики писатели са предвидени и в Културен дом „Красно село” (5 май) и парк „Хиподрума” (16 юни).