Има ли кампания срещу участието на България на Венецианското биенале?

Призив към министъра на културата Боил Банов да започне процедура по организация на следващия български павилион за Биеналето във Венеция, което ще се проведе през 2021 г., отправи арт критичката Весела Ножарова в писмо до ведомството, както и в онлайн петиция, отворена за гласуване.

Причината за това обръщение е подозрението на изкуствоведката, че се води целенасочена кампания срещу участието на България във Венецианското биенале, най-престижното събитие за съвременно изкуство в света.

„През последните месеци сме свидетели на мащабна, организирана, негативна атака срещу българското национално представяне на Венецианското биенале през 2019 г. – пише Ножарова. – Лични конфликти, стари вражди и нетърпимост, липса на толерантност между различните представи за „добро“ и „лошо“ изкуство, които битуват в българската професионална общност, са на път да провалят дългогодишните усилия на много хора и институции. Ние отново може да изгубим своята венецианска мечта, този път безвъзвратно.“

Преди два дни Весела Ножарова обвини в ефира на Нова тв Вежди Рашидов, че докато е бил министър умишлено е маргинализирал представянето на България във Венеция. По думите ѝ, споровете далеч не са около художествената стойност на представеното във Венеция през 2019-а произведение, основният проблем е ревността и враждата между творци, което в крайна сметка е довело до „политическа война“ между бившия министър Рашидов и настоящия Банов.

Пред „Фокус“ Вежди Рашидов заяви убедеността си, че целта на участието ни на Биеналето е престиж за България – „но не да се изхарчат едни пари, а изкуството да прослави България“. Председателят на комисията по култура и медии изтъква като най-подходящо за представянето ни произведението на Петко Дурмана за потъването на Венеция.

„Защото само месец и нещо след откриването на Биеналето Венеция беше залята с вода (всъщност в самия край на събитието – бел. ред.). Някой трябва да разбере смисъла на аукционното изкуство и оценката за това изкуство е когато има шумен и положителен край“, казва Рашидов.

Самият Петко Дурмана е ищец в дело срещу Министерството на културата за „опорочена процедура“ при провеждането на конкурса за български представител на Биеналето през 2019-а. Дурмана, скулпторът Андрей Врабчев и кураторките Зузана Пиптова и Кейти Рей Хъфман съдят държавата заради забавяне в обявяването на параметрите на българския павилион, промяна на правилата за оценяване в движение, несподелянето на информация или даването на невярна, както и заради отказа на Министерство на културата да представи протоколите от първото заседание на комисията, се посочва в писмо на четиримата до медиите.

Прилагаме пълния текст на писмото на Весела Ножарова до Боил Банов:

„Уважаеми г-н Банов,

Повече от 100 години българските художници вървят по своя труден път към Венецианското биенале. През политически промени и исторически колизии, през периоди на войни, диктатури, преходи и кризи, изкуството ни винаги е гледало към голямата световна сцена, която е била и цел, и норма, и двигател за развитие.

Венецианското биенале е именно тази художествена сцена, към която българските художници винаги са се стремели да бъдат част. Това е форумът с най-дълга история и най-голям авторитет, който потвърждава недвусмислено и трайно, че българското съвременно изкуство съществува и е част от света. В Биеналето участват близо 90 държави от цял свят. Със свои павилиони от десетилетия там са всички европейски държави, всички наши балкански съседи. Независимо от текущите проблеми и икономическо състояние, тяхното представяне се е утвърдило като приоритет на културните политики както на най-малките, така и на големите.

След епизодични, граничещи със случайността национални представяния, след десетки скандали и разногласия Министерството на културата на Р. България успя да изработи статут и правила за участие, които са предпоставка за трайното ни установяване на този така важен форум. Статутът с ясно разписани срокове и ангажименти на институциите най-после гарантира представянето на българското изкуство във Венеция на всеки 2 години. Само едно редовно национално представяне ще нормализира процесите, които протичат в българското изкуство, ще повиши качеството на художествената продукция вътре в страната, ще стимулира широкото обществено обсъждане на ангажимента ни към изкуството в съвременния свят, но и ще ни помогне да потърсим своята културна съизмеримост, своята адекватност в полето на голямото световно изкуство и култура. Това ще бъде и знак за устойчива културна политика и държавническо мислене, от което имаме нужда.

През последните месеци сме свидетели на мащабна, организирана, негативна атака срещу българското национално представяне на Венецианското биенале през 2019 г. Лични конфликти, стари вражди и нетърпимост, липса на толерантност между различните представи за “добро” и “лошо” изкуство, които битуват в българската професионална общност, са на път да провалят дългогодишните усилия на много хора и институции. Ние отново може да изгубим своята венецианска мечта, този път безвъзвратно.

Бихме искали да се обърнем към Вас с призив да продължите прилагането на утвърдения от Вас статут за национално участие във Венецианското биенале за съвременно изкуство, като започнете процедура по организация на следващия национален павилион за биеналето, което предстои да се открие през 2021 г. То има оповестен главен артистичен директор, а много държави вече обявиха своите проекти.

Българското изкуство няма нужда от скандали, то има нужда от честни правила, от широка и толерантна подкрепа и от стабилно развитие, защото има много какво да даде и на своята публика, на България, и на света.

С уважение,

Весела Ножарова, изкуствовед, куратор на българския национален павилион на 51. Венецианско биенале, 2007“

Всичко по темата БИЕНАЛЕ НА СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО ВЪВ ВЕНЕЦИЯ 2019