Имат ли пръст масоните в Освобождението?

Масон ли е бил Левски? Масон ли е бил Ботев? Принадлежали ли са към ложи Любен Каравелов, Захарий Стоянов, Бенковски? На тези въпроси се е опитал да отговори мащабният (в буквален смисъл) том „Ролята на масонството в борбите за освобождение на българите от османско иго“, подписан от трима автори – Евгений Сачев, Иван Тренев и Александър Алексиев.

Започвам с уговорката, че масонството, братството, просъществувало векове и белязало света с революции, има огромно значение и в българската история. Неизбежната загадъчност около тайната общност дава повод за много спекулации, измислици и откровени лъжи, свързани с това кой е членувал, какво е правил и с кого се е свързвал като масон. Поради недостига на информация и дългогодишната социалистическа пропаганда срещу масонството, днес думата „масон“ рядко се използва в позитивна конотация у нас. И идеята, че е възможно да има хора, които се наричат братя и си помагат безвъзмездно, звучи някак абсурдно за скептичния българин, закърмен с „Андрешко“. Така че бележките ми по този „труд“ не са свързани с отрицание или негодувание срещу факта, че големите ни герои са наречени масони. Дори напротив, това би означавало, че са принадлежали към най-просветения елит на Европа.

Авторите обаче не са си дали много труд да докажат твърдението в заглавието. Доказателства за принадлежност към масонска ложа в книгата има само за Георги Раковски – текстове и факсимилета. Имената на Левски, Ботев, Каравелов и Захарий Стоянов са принадени към насипните статии в изданието, а фокусът е по-скоро към твърдения, които отчетливо звучат сензационно и псевдоисторически.

Тримата автори не за пръв път се опитват да спорят с официалната историография, защитавайки спорни тези. Социологът и специалист по националната сигурност проф. Евгений Сачев издава книги, в които твърди, че България е на поне 3000 години. Иван Тренев е пианист, който се опитва да бъде историк, и лансира твърдения от типа „Евлоги Георгиев е крадец, отмъкнал милионите на Раковски“. Александър Алексиев е антиквар и колекционер, който покрай събирането на снимки от възрожденския период, преизчислява датите на раждане на Левски и Хаджи Димитър.
С този бекграунд за авторите очакванията към текстовата част на тежкия (в буквален смисъл) том няма как да са големи. Но пък е трудно човек да остане равнодушен или поне снизходително усмихнат, когато в подобно луксозно издание прочете твърдения, че Любен Каравелов и Захарий Стоянов са агенти на Османската империя и последният едва ли не е убиецът на Бенковски. Твърдението, че Ботев е масон, може би отговаря на истината, но заявлението, че Левски е бил посветен в братството от Иванчо Хаджипенчович, който по-късно се подписва под присъдата му, звучи недостоверно. А на места терминологията звучи направо смешно:

„Черен кабинет – Османското ЦРУ“.

Черният кабинет работел за България, казват авторите. Разказват за Теофан Райнов – „първият двоен агент в българската история“. Той и негови колеги създали „първата организация в България за шпионаж и контрашпионаж“. И всичко това през 60-те години на XIX век.

Раковски е обявен за член на Ордена на бекташите – мистична организация, просъществувала от ХII век до 1826 г., основана на персийската теология, която според авторите е братство на еничарите.

Каравелов бил откраднал печата на Раковски, още докато последният бил жив, присвоил и бойното знаме на Първата българска легия. Каравелов бил руски шпионин, Каравелов бил османски шпионин – ненавистта на авторите към Каравелов блика от всяка дума. Пак той бил внедрил Димитър Общи при Левски с идея, наложена от руснаците, да провали мисията му.

Портрет на Георги Сава Раковски от колекцията на Александър Алексиев

Но особено интересна и скандална е теорията им за предателя на Левски. Според Иван Тренев Апостолът е предаден от жена – Величка Хашнова, дъщеря на поп Лукан Лилов от Ловеч.

В цялото това изобилие от странни, сензационни и недоказани факти има и смехотворни твърдения, като това, че Джузепе Верди написал специална опера за Г. С. Раковски и я поставил лично в Ла Скала през 1862 г. По масонска линия, разбира се.

Трудно ми е да изброя всичко, което се разминава с официалната историография, но е представено с апломб в изданието на пловдивското издателство „Нитон“.

Все пак съм длъжна да отбележа, че по-голямата част от това полиграфско бижу е с фотографии от колекцията на Александър Алексиев, публикувани за пръв път. Такъв например е късен портрет на Иван Вазов, за който в това издание също се твърди, че е масон.

Портрет на Иван Вазов от колекцията на Александър Алексиев

Отпечатани с изключително качество, снимките и факсимилетата са интересни за изучаване. Има впечатляващи открития като масонския печат на българското читалище в Цариград например.

Масонският печат на българското читалище в Цариград. Снимка: Александър Алексиев 

Поместена е и снимка на Ботев с череп от масонски ритуал пред него.

Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов. Според изданието тази снимка е правена по време или след масонско съзаклятие.

Тъжно е, че важна тема като ролята на масонството в национално-освободителните ни борби е оставена в ръцете на хора, които се опират на въображението си и хвърлят в публичното пространство съмнителни твърдения, а това поражда недоверие и към възможно недоизследвани, но вероятни нови открития. За да бъде изданието наистина полезно, разговорът по темата трябва да започне именно от фалшифицирането и профанизирането на историята, независимо с какви подбуди е направено.