Има ли такъв лидер?

Колкото и да не ми се вярва (не само на мен, а и на повечето читатели на „Стършел“) – има някакъв такъв народ… Над 600 хиляди души гласуваха за „партията на Слави“, с което я направиха първа политическа сила. Така я натовариха с отговорност да съставя кабинет и да управлява. Някакъв народ има, ама лидер има ли? Къде е лидерът?

Той се скри още на предишните избори – обяви се в Ковид-карантина и не се показа никакъв в краткия живот на 45-ото Народно събрание. Болен ли беше тогава, здрав ли – от партията не дадоха информация. Там са „господари на мълчанието“, приказват само по собствената си телевизия, не признават други медии. Лидерът Слави се из явява предимно във Фейсбук – но той ли пише там, или други му пишат посланията? Може само да се досещаме – за толкова години Трифонов не е показал, че е човек писмовен. Вероятно около него има по-грамотни, които да му пишат постовете. Но защо той, който умираше да се показва по телевизора и дълги години не слизаше от него, вече избягва да излиза на екрана?

Покриването му ражда слухове. Заговори се пак, че е много болен. Споменава се някаква тежка диагноза. Истина ли е това, или е фалшива новина?

Навремето, когато Роналд Рейгън бе президент на САЩ, му се наложи операция на дебелото черво. Американските вестници подробно осведомиха за операцията – имаше схема на чревния тракт на президента, която препечата даже и „Работническо дело“ (да видят българските читатели колко болен човек управлява Щатите). Като студенти по журналистика бяхме много изненадани: трябва ли медиите да отразяват чак такива подробности за здравето на политическите лидери? Не се ли нарушава лекарската етика, когато за тежка болест се говори така публично? Не – в онова общество бе прието всичко около политическите лидери да излиза на показ. За да няма слухове.

Не беше така в нашето общество – за болестите на соцлидерите нищо не се споменаваше. Съветските медии мълчаха за здравословното състояние на Леонид Брежнев, когото всички виждаха, че е чучело – трудноходещо, трудноговорещо, трудномислещо. За здравето му се разказваха предимно вицове – най-краткият:

„Другарят Леонид Брежнев прие френския посланик за английски и води с него задълбочен разговор“.

У нас, по съветски пример, телевизия и вестници мълчаха и за операциите на Тодор Живков, и за здравословното състояние на дъщеря му Людмила. А пък Цола Драгойчева… Състоянието на Цола Драгойчева, най-старият член на Живковото Политбюро, бе направо за фейлетон… В началото на 80-те една моя състудентка имаше вила в Бояна, съседна на вилата на Цола. Когато ходехме там, нали съм си любопитен, поглеждах през оградата: охранителите от УБО изнасяха тялото на другарката-член на Политбюро, полагаха го на един шезлонг на двора, завито с одеалце – там тялото на другарката Драгойчева прекарваше в едно положение целия ден. Привечер го внасяха. А вечерта в централните новини по телевизията какво да видим: заседание на Политбюро – наредени в президиума група партийци, най-важните управници в държавата, клюмат сред саксии с аспарагус, а сред тях на видно място дреме и другарката Драгойчева. Е, на какво да вярваш – на собствените си очи или на соцпропагандата? Ето един готов фейлетон, който никога не написах: че кой тогава щеше да го публикува?

Днес разговорът около здравословното състояние на лидера Трифонов е нужен – това не са жълтении и клюки. Въпросът е сериозен и водещите партийци от „Има такъв народ“ трябва да информират обществото в каква кондиция е техният партиен водач.

Самият Слави Трифонов заяви, че ще носи цялата отговорност за управлението на държавата. Може ли човек със сериозни здравословни проблеми да носи и цялата отговорност за държавата? Или ще бъде кукла в ръцете на незнайни кукловоди? Които ще му дърпат конците, докато той ще си лежи някъде в Бояна, завит с одеалце, а във Фейса четем постовете му… Като другарката Драгойчева.

Но както казва моят приятел Васко Кръпката:

„Ние Цола Драгойчева сме преживели, ще преживеем и Слави Трифонов…“.

Източник: в. „Стършел“