Къде да поспрем, какво да разлистим

Докато сутринта плахо прехвърчаха самотни снежинки, в Централното фоайе на НДК звучеше загадъчен аранжимент на АББА в изпълнение на Софийския духов оркестър. И редом със загатнатото пристъпване на зимата и интержанровата музика, на фокус е литературата – в 11:11 часа днес бе открито 44-ото издание на Коледния панаир на книгата. Простряни на шест етажа, над двеста изложители показват най-доброто от каталозите си, а организатори и издателства очакват нови рекорди по посещаемост.

И тъй, Панаирът е факт… „да вървим със теб на посещение.“

От въодушевление още в първите минути от събитието, докато хората не са твърде много, а повечето издатели нанасят последни щрихи по щандовете си, ние, удавниците в литературата, се впускаме по стълби и ескалатори, търсим къде да поспрем, какво да разлистим, с кого да поприказваме за съвсем непрасе и за властта и съпротивата, чий стълп от прах да ни погълне.

Някъде между етажите посреща ни Червенокосата съблазнителка на Памук, объркала е пътя, но нежно я подхваща Колекционерът на изгубени неща и я превежда, дръзко-отговорно, докато изчезне без следа от погледа, през черни дупки и бебета вселени.

Оказваме се над дъгата, в Страната на лъжците, затулваме уши в неудача да се скрием от гласа на Джелсомино. А тихичко из сенките нашепват Братя Грим:

„Ела, детенце, за да те излапам“.

Отчаяно побягваме, с шумен рок и с Мураками, а в къщата на улица „Манго“ ни посрещат и ни питат готови ли сме да ни заведат къде? Но където, тук на панаира, може да е много лошо място, като ГУЛАГ, с изтезания и смърт, затворени в три тома, или във времето по-сетне, оставило ни вечно секънд хенд.

Но винаги през нас стоят на Дядо Коледа писмата, написани от него, сиреч, Дж. Р.Р. Толкин, и от Полярния мечок, и от онзи смешен елф помощник.

И в крайна сметка това е панаирът – шумна глъчка, нови книги, чистота (като по Франзен).