Имаме едно лято да мислим, преди да започнем от нулата

По оруелски ми писна от овчедушието пред свинщините, на които сме подложени. Всеки ден, навсякъде и постоянно! Търпението на българина няма граници. Дай му ракия и салата, един двама пияници, с които да псува съдията, политиците и международното положение, малко чалга да плакне очите и ушите, една жена да го слуша и да я побийва, и му гледай сеира.

Някой може ли да каже едно нещо, което сме направили заедно, след големите митинги през 90-та година? Нещо, около което сме се обединили, след лятото на 94-та? Нещо, което истински да ни е подпалило, след зимата на 97-ма?

Мога да кажа само едно – никога не сме били в такава безизходица, криза на духа, рушаща се икономика и политическа система. Общество, разкъсано от скандали, обвинения, омраза и неразбиране, липса на каквото и да било бъдеще, възможност за развитие, или дори поне наченки на желание за измъкване и движение напред – ето това е нашето състояние в момента. А, щях да забравя и постоянният поток от напускащи страната, имащи желание за реализация, интелигентни и работливи, хора.

И какво точно правим за това?

Изключвам безумните телевизионни “шоа” с още по-безумния слугинаж на организираната престъпност, сляла се с олигархията – журналисти, политици, социолози, “ентелектуалци” по интереси и всякакви цитиращи предсказанията на Ванга или обвиняващи световния ХААРП заговор за случващото се в България.

Ами нищо не правим.

Седим, пием, псуваме и обясняваме, че нямаме алтернатива.

Ами имаме. И трябва да я създадем. Ние, не някой друг.

Някои създадоха нови партии, други граждански движения, трети проекти за развитие, четвърти клубове и неформални групи. Ето алтернативи, обединете се около някоя от тях, около някого, на когото вярвате.

След по-малко от 4 месеца ще има избори, отидете и гласувайте за алтернативи. Дори да не спечелят те, това ще е добро начало, ще създаде смисъл, ще даде увереност на още повече хора, че има възможност за промяна. Тези, които са решили да се занимават с политика, които са решили да се посветят на това да се промени нещо, имат нужда от разбирането на хората и оценката от работата им.

Досегашните политически партии, политически лица, хората от прехода, които всъщност опропастиха надеждите на цял един народ и унищожиха бъдещето на цяла една държава, трябва да си отидат. Имаме нужда от нови лица, нови идеи, нова стратегия за движение напред, нови приоритети, нов смисъл, ново желание за живот.

И да, трябва да започнем от нулата, от самото начало, защото нищо не е направено, никакви основи не са поставени. Напротив, устоите на обществото са не само разклатени, те са унищожени.

Имаме едно лято, в което може да поставим пилотните стълбове, крайъгълните камъни, около които да започнем да градим. Да го направим.

От блога на Светлозар Желев