В тв ефира влезе неочакван гост. Стовари се в праймтайма. И безпардонно изгони турския домакин. Става дума за „Връзки“ – новият сериал на bTV, който задържа стотици хиляди българи пред телевизорите и заглуши минорните цигулки на комшийския сериал. Но дали това е достатъчно, за да го наречем успех?
Култура на хедонизма срещу култура на вината
Отговорът донякъде се крие в обяснението какво, аджеба, е турският сериал. Преди всичко труден противник. Виртуозен играч в полето на традиционната култура. Горд носител на предмодерните отношения. Любезен комшия, който разпъва голяма маса за семейството. Подрежда около нея мъдри старци; млади, силни, ревниви мъже; подплашени, очакващи спасение жени. Показва сълзи под вежди-гайтани; откраднати погледи; свенливи докосвания; първи път; вина; срам; чест. Закотвя пред телевизорите стотици българи, умилени от тази „парадигма“.
Оказва се, че не по-малко зрители предпочитат да гледат точно обратното. Градски живот. Модерни, несигурни отношения. Брачни кризи. Потиснати, скучаещи съпрузи. Силни, хищни съпруги. Объркани деца. Секс без обяснения. Получават го с „Връзки“ по bTV. Явно откриват по нещо от себе си на екрана защото първият епизод отчита рекорден рейтинг от 14%, т.е. 46,5% от общия дял на аудиторията. Задминава турска премиера „С Русия в сърцето“ с вездесъщия Къванч Тътлату. Запазва високите резултати в следващите серии.
(Да, знаем аргументите срещу достоверността на шера и рейтингите. Обаче друг инструмент за измерваме на интереса няма. Пък нали именно на цифрите вярвахме, когато тръбяха колко са гледани турските сериали? Така че не ни остава друго, освен да ги приемем и сега. Този път като доказателство, че у нас съществуват поне две породи зрители. И че едната твърде дълго е била държана гладна.)
Врагът в твоето легло
Всъщност, разликите между комшийските продукции и съвременния български сериал могат да се опишат и съвсем опростено. С разделителната линия, която минава през леглото. В типичната турска драма сексът е обвързан с любов, заключен в брак и лишен от тяло. Само един пример. Във важна сцена на „Пепел от рози“ бялата рокля на главната героиня пада тежко, красиво, достолепно. Голите й крака, снимани до коленете, бавно се измъкват от купчината плат и тръгват към леглото, където ги чакат други голи, космати крака. Камерата светкавично се връща върху роклята на пода и фиксира играта на сенки върху нея – естетизирано отражение на ставащото в леглото. Какво ти естетизирано, направо сакрално!
Контрапункт на този свръхзавоалиран секс са първите епизоди на „Връзки“. В тях младо, полуголо тяло се превръща в разменна монета, чифт перфектни гърди подскачат щастливо, високи токове бодро стърчат през прозореца на автомобил, а вибратор очаква своя звезден миг. Секс за удоволствие, без вина, без чувства.
Естествено, войната между двата „кревата“ беше неизбежна. „Като ще ни показват простотии, по-добре да гледаме турски сериали! Поне те поставят общочовешки проблеми!“, обадиха се гласове под „чаршафа на девствеността“. За тези зрители комшийските сериали са стожери на морала, в сравнение с българските. Затова те следят с интерес историята на младо момиче, принудено да се омъжи за изнасилвача си в XXI век, без да я намират за вулгарна, без да забраняват на децата си да гледат „тази гадост“ и без да съзират в нея сянката на големия анадолски вибратор.
Това не е сериал, това са хемороиди!
Разбира се, освен защитниците на „турската тв школа“, има и други зрители, които намират „Връзки“ за просташки, оставящ лош вкус, банален, скучен, зле режисиран, слабо изигран, и т.н. По силата на тези определения сериалът дори може да мине за далечен братовчед на един свой американски предшественик. „Сексът и градът“. Когато той тръгна по HBO преди 17 години, реакциите бяха крайни. От обожание до отвращение. А прочутата феминистка и колумнистка на „Гардиън“ Шарлът Рейвън безмилостно отсече: „Този мръсен хемороид няма никакво културно значение!“. Ей, дори устатата Саманта Джоунс не би го казала по-добре…
„Връзки“, поне на пръв поглед, също няма „културно значение“. С появата си не залага арт, исторически или философски претенции. Слага зад неоновия си филтър съвременния живот, кризата на средната възраст, апетитът за удоволствия, илюзията за вечното начало, турбуленциите на пубертета и сладостта на белия прах. Опакова всичко това в лафове, брилянтен монтаж, добра режисура и актьорска игра, съвременен градски интериор. Кара те да се колебаеш харесваш ли героите, или пък ги презираш. А в чисто актьорски аспект показва една транформация, която изисква и смелост, и голям професионален регистър. На Джаро в Тони. На ошмулената жена на Попов в амбициозната архитектка Мария.
Понякога те се завръщат
Преди всичко обаче сериалът дава ясен знак, че българското тв кино не е издъхнало. И че дори има шанс да издрапа отново от гроба.
След като преди четири-пет години вдигна първата вълна български сериали „Стъклен дом“, „Седем часа разлика“ и „Столичани в повече“, bTV постепенно се отказа да финансира нови родни тв проекти. Предпочете да купува турски и индийски продукции, които също й осигуряват голяма, лоялна аудитория, но на много по-ниска цена.
Горе-долу по същото време TV7 амбициозно, макар и с променлив успех, започна да налива пари в тв филми Мade in BG. Копродукцията „Връзки“ също се топна в златната река за кратко. Когато кранчето секна, снимките на сериала бяха доникъде. В резултат продуцентът „Емо Вижън“ го дофинансира сам (и със сигурност с по-малко пари, отколкото по традиция гълтаха сериалите на БНТ), заши го с продуктово позициониране и започна да му търси нов „дом“. Днес той вече е факт.
Какво обаче означава появата на сериала по bTV? Първо, че телевизията и продуцента са водили сложни преговори. Предвид нежеланието на медията да цака високо за тв поредици, вероятно „Връзки“ да е продаден с малка или нулева печалба. Също така обаче е възможно продуцентът да е договорил добро финансиране за втори сезон (при висок рейтинг). Или да получи добра печалба при евентуална продажба в чужбина.
В скута на телевизията-бавачка
Но тези маневри са встрани от зрителския фокус. Не ни интересуват. Ние или се забавляваме с един сериал, или се дразним и иронично питаме защо не е на нивото на „Игра на тронове“, „Истински детектив“, „Антураж“, „Къща от карти“ и т.н.
Да се обяснява защо в България не може да се правят поредици като американските и британските обаче е малко тъпо. Защото е очевидно. Освен много пари, сериозна, изграждана с години школа, неограничено въображение, огромни екипи и по-дълъг снимачен период, тук няма и подходяща телевизионна почва. Супермодерните, смели продукции често никнат в платени от абонатите канали като HBO без външни и вътрешни цензори. От своя страна българските медии, освен с куп зависимости, се съобразяват и с едно особено, типично за нашите ширини зрителско изискване – да бъдат бавачки на децата и учители по литературен български на тийнейджърите, да налагат добър вкус, да пазят историческата памет и да защитават добродетелите.
В този контекст „Връзки“ е постижение. Победител срещу турския тв гнет, срещу секса на тъмно, срещу битовите скечове и смешки, но най-вече срещу доскорошното убеждение, че българските сериали нямат бъдеще.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение