Именно защото е грозен

В „#НаЖивоОтСофия“ го нарекох „уродлив соцфетус“, а в едно интервю малко след излизането на сборника през 2014 г. – „абсолютно безсмислен паметник“, който отдавна трябваше да бъде махнат. Три години по-късно уродлив соцфетус дори ми звучи меко. За сметка на това обаче вече си давам сметка колко важно е паметникът да остане.

Да, паметникът е грозен – точно колкото е грозна историята ни от преди 1989 г.

Ако някой ме попита как е изглеждал т.нар. комунизъм у нас – най-лесно би ми било просто да му покажа Седмокрилия. Дори няма нужда да обяснявам, да го карам да чете Задочните репортажи на Георги Марков, кухите речи от XII конгрес, по чийто повод набързо бил довършен паметника за едва 8 месеца,  или – говорейки за уродливи соцфетуси – просто тази дребна бележчица в Работническо дело, явяваща се първата новина за аварията в Чернобил няколко години по-късно.

Каква по-добра илюстрация за безумието на онзи период от този паметник? За мегаломанщината на вождовете, за истерията покрай конгресите, за бруталното разправяне с миналото от преди 9 септември (каквото именно е разрушаването на войнишкия паметник), за празната патриотарщина на поклонниците на Интернационала, използвана и като претекст за Възродителния процес?

Доколкото съм чел, часове преди откриването работници закрепили шперплат на мястото на някакви липсващи бронзови елементи, боядисали отгоре за ефект, а само няколко месеца след това – първите части от конструкцията вече почвали да се рушат. Какво по-добро предзнаменование за идващия фалит на строя?  Да, това е паметник – но не на 1300 г. България, а на България от 1981 г. – време, за което трябва да пазим истинска памет, а не да го захаросваме с кавъри на „Една българска роза“, забавни спомени за Батето и рекламните кампании на „Загорка Ретро“ (нищо против самата бира, напротив).

Съвсем скоро демонтажът ще започне, дупката за известно време ще бъде запълнена с чакъл, а после най-вероятно ще има и цветна леха докато мине Председателството. В най-оптимистичния сценарий след време там ще се издигне прилична възстановка на войнишкия паметник без специални ефекти и китайски мрамор (какъвто паметник несъмнено е нужен и спокойно може да бъде построен и на друго подходящо място, без да се руши нещо съществуващо).

Аз обаче имам нужда да продължавам да не харесвам този паметник, да мога да обикалям из София и да има място, което да ми напомня колко грозно е било онова време, да мога да извървя ако щете дългия път от 1923 г. на площад „Света Неделя“, на национализираните магазини по „Витошка“, да мина през грозната 1981 г. и да стигна чак до Председателството на Съвета на ЕС от 2018 г. в НДК.

Градовете могат и трябва да помнят.