Петиция за преименуване на ул. „Граф Игнатиев“ на „Алексей Навални“ набира скорост от няколко дни. Възникнал спонтанно след убийството на опозиционния руски политик, призивът съчетава омерзението от деструктивната роля на руския царизъм в историята на България и отвращението от путинския режим.
Но все си мисля, че и без това имаме твърде много руски жалони в София. Навални е герой несъмнено, но си е герой за Русия. Той е знаме на антипутинизма, но е значима част от руската история, не от българската.
Не е особено далновидно да сменим един руски топоним с друг руски в центъра на София и така отново да изглеждаме зависими – дори в битката за демокрация.
В новата българска история има аналог на Алексей Навални – убитият от „български чадър“ последователен критик на социалистическия режим Георги Марков. Неговото име носи една малка уличка зад Военноисторическия музей.
Един от най-светлите умове на България, историкът, който запази паметта за епохата след Освобождението чак до началото на 30-те години, дипломатът, който отвори света за България – Симеон Радев, е почетен със също толкова малка уличка някъде в „Бояна“.
А десетките имена на интелектуалци, убити по заповед на Народния съд? Някак трябва да бъде запазен и споменът за тях, поотделно и поименно, защото все още са в общия гроб на народната памет.
Имаме нужда от повече светли примери с български имена. Някой ден Русия ще отдаде дължимото на своя патриот. Не е нужно да правим това вместо нея. Достатъчно много пъти сме го правили досега.
Вижте още: РУСОФИЛИЯ ПО УЛИЦИТЕ НА СОФИЯ
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение