Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

IN MEMORIAM Елдар Рязанов: Киното е по-страшно от наркотик. Не го оставяш доброволно

Ние, интелигентите, обичаме да правим бели, а после дълго да се терзаем, казва режисьорът на „Гара за двама“ и „Жесток романс“

„Не мога да простя на Елцин, че си назначи такъв приемник…, който просто върна отново всичко онова, което беше отхвърлено от историята — всички тези алчни, опасни, тъмни хора, които у нас представляваха най-страшните и най-зли сили - казионни, мрачни, кървави...“, казва Елдар Рязанов. - IN MEMORIAM Елдар Рязанов: Киното е по-страшно от наркотик. Не го оставяш доброволно

„Не мога да простя на Елцин, че си назначи такъв приемник…, който просто върна отново всичко онова, което беше отхвърлено от историята — всички тези алчни, опасни, тъмни хора, които у нас представляваха най-страшните и най-зли сили - казионни, мрачни, кървави...“, казва Елдар Рязанов.

Елдар Рязанов, големият руски и съветски режисьор, драматург, актьор, писател и поет, почина на 88 г. от сърдечна недостатъчност. Предлагаме ви някои изказвания и стихове на режисьора, създал незабравими филми като „Гара за двама“, „Жесток романс“, „Забравена мелодия за флейта“, „Служебен роман“, „Ирония на съдбата“…

„Руснаците, ако сте чели фолклора, винаги са искали да получат всичко, веднага и при това без да работят. Това виждаме в руските приказки — и за съжаление това е нашата национална идея. Манталитет, който, меко казано, не предизвиква симпатии. Най-добрите хора в Русия винаги съществуват въпреки него.“

„Аз не вярвам в Бога, защото по мое време не биваше да се вярва. Роден съм през 1927-а, когато взривяваха църквите и разстрелваха свещениците. Никога не съм вярвал, но винаги съм се отнасял с уважение към вярващите, освен към онези, които мамят с помощта на вярата.“

„Навремето и аз съм снимал филми, в които действието се развива на бунището. Такъв беше „Обетовани небеса“ (1991). А сега всички снимат на боклука и хората, които показват, също са от бунището. Понятия като чест, съвест, благородство, искреност, нежност – всичко това е напълно забравено. Виждам само някакви ужасни питекантропи, които изобщо не стават за гледане.“

„Одобрявам много от нещата, които направи Елцин. Но единственото, което не мога да му простя, е че той си назначи такъв приемник…, който просто върна отново всичко онова, което беше отхвърлено от историята — всички тези алчни, опасни, тъмни хора, които у нас представляваха най-страшните и най-зли сили – казионни, мрачни, кървави… Ето това, за съжаление, никога не мога да му простя.“

„Никога не съм пробвал наркотици, но много съм чел за тях. И да ви кажа – киното е по-страшно от всеки наркотик. Човекът, опитал го веднъж, никога не го оставя доброволно.“

„Когато снимам филм, просто нямам време да боледувам. Но само филмът веднъж да свърши – и всичките ми болки и болежки започват да изпълзяват от дупките си. Затова моята рецепта — но не не знам дали би помогнала и на другите — е винаги да работя.“

„Живея само благодарение на Емма (съпругата на Рязанов Емма Абайдулина – бел. ред.). В последната глава на книгата си написах: „Ние се нея сме като конете, които заедно слагат глави в един хомот и са живи, само защото се опират един на друг“. Тя често ми казва като на шега: „Ти само се дръж за мен!“. И аз й отговарям уж с чувство за хумор, но всъщност съвсем сериозно: „Ами аз само за теб се и държа…“

„В човешкия живот няма маловажни периоди.“

„Тези, които постоянно ругаят вашето поколение, изглежда забравят кой го е отгледал.“

„Когато плах човек се ядоса, пазете се!“

„Пенсионерите биват от все съюзно значение, републиканско значение, местно значение и без значение.“

„Неправилно е пенсията да се дава чак в старостта! Много по-добре ще е, ако се дава от 18 до 35 години. Това е най-добрата възраст. На тези години е грях да се работи – човек трябва да се занимава с личния си живот. А после вече може да се ходи на работа – и без това от живота вече няма особен смисъл.“

„Освен езика, нас, руснаците, нищо друго не ни обединява. Аз не живея в страна, а на територия.“

„Руският капитализъм не е като американския. Нашият е някакъв уродлив.“

„Където има хумор, там има и истина.“

„С отчаяние наблюдавам как от киното ни изчезват понятия като художествен образ, идея, съчувствие, милосърдие, одухотвореност. А щом се изпарят от киното, си тръгват и от съзнанието на хората.“

„Ние, интелигентите, обичаме да правим бели, а после дълго да се терзаем.“

„Жената, дори и най-красивата, престава да прилича на жена, ако всеки ден пътува с градския транспорт.“

С годините, от нас отнесени,
полека сменят се нещата
и днес във възрастта ни есенна
заглъхва отгласът на лятото.

И ето, че настъпва зимата
и води хладно утро с нея,
сърцето току-виж изстинало,
а още пролет в нас живее.

На този кръстопът впоследствие
и смешни парадокси има:
хем чуваш отгласи от детството,
хем неизбежната смърт кима.


Бел. ред. – преводът на стиховете е по книгата на Елдар Рязанов „Незавършена равносметка“ на издателство „Рива“. Цитатите са от различни руски издания.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах