Индиана Овчаров и походът на Зеления граф

В историята на Жана д‘Арк, разказана от Люк Бесон през 1999-а, Съвестта (Дъстин Хофман) пита Жана (Мила Йовович):

– Според теб как се е появил този меч?

Младата Жана наивно е взела случайно намерен на полето меч за дар от Небесата. В резултат я виждаме в тъмницата, където съмненията взимат връх. Съвестта показва на Жана няколко възможности мечът да се е взел в нивата: изтърван, изгубен, откраднат и скрит… но пред всички тези възможности Жана е предпочела да вярва в най-малко вероятната: облаците са се разпръснали и от висините се е спуснало бляскавото острие, определено да освободи Франция от тежкото английско иго през Стогодишната война. Както навярно биха казали от екипа на „Монти Пайтън“, чудотворно появяващите се мечове още не са легитимно основание за граденето на смели хипотези.

В подобна на Жанината ситуация изпадна и Николай Овчаров. О, не казвам, че той е Жана д‘Арк, Индиана Джоунс или друг филмов герой. Но той прибързано обяви бронзовия пендант с трите лъва за, цитирам, „държавен герб на Царство България от времето на цар Иван Шишман“.

Ще си позволя да вляза в ролята на Дъстин Хофман. Откъде сте сигурен, г-н Овчаров, че става дума именно за това, което си представяте? Както вече изтъкна историкът-медиевист д-р Калин Йорданов, подобни пенданти с емблеми са откривани и другаде из Европа, но дизайнът и произходът им обикновено са английски. Трите минаващи лъва са познат хералдически знак и действително са засвидетелствани не само за Англия, а и за Второто българско царство; проблемът с прибързаното им приписване на Второто българско царство в случая обаче е в дизайна на пенданта. Той е очевидно западноевропейски. Отделен въпрос е, че Овчаров напълно погрешно смята елемент от конска амуниция за медальон. Това не говори добре за един наш редовно появяващ се по медиите археолог.

Вляво: гербът на Иван Шишман според Николай Овчаров, вдясно: хералдическа висулка за конска амуниция от времето на английския крал Едуард

Определена неточност на Николай Овчаров е, че говори за „държавен герб“ и за „Царство България“ в контекста на XIV в. Държавните гербове са явление от много по-модерна епоха. Гербовете в Средновековието все още са само лични и династически. Още повече, изображението на герб с три лъва върху триъгълен щит не е срещано в български контекст, а само в западноевропейски. Колкото до „Царство България“, изписано така, както ни го предлага Овчаров, то е модерна държава, съществувала в 1908-1946 г. Българското царство, България или Втората българска държава от XII-XV в. няма свой неизменен „държавен“ герб (както можем да преценим от двуглавите орли по багреницата на цар Йоан Александър от миниатюрите на Лондонското Евангелие) и е некоректно да бъде наричана „Царство България“, колкото и да ни се иска да подчертаем континюитета между средновековната и модерната политическа реалност.

Произходът на находката също е съмнителен, доколкото Николай Овчаров твърди, че пендантът му е бил предаден от негов личен приятел, бизнесмен, а не археолог – г-н Младен Станев. Дали Станев действително е намерил пенданта в градината си в село Аврен, или другаде? Няма как да знаем, но е редно да си задаваме въпроси, когато става дума за археологическа ценност. Още повече, че през май тази година Овчаров си позволи да обяви за „новооткрито“ забралото на шлем, което се оказа публикувано още през 80-те години. Изобщо – не му върви с XIII-XIV в. на г-н Овчаров.

Ще си позволя една хипотеза за произхода на триъгълния бронзов пендант, обявен от Николай Овчаров. Дизайнът на предмета е като на хералдически щит, типичен за Западна и Централна Европа. Трите лъва биха могли да са тези на Англия или Дания. Възможно е да става дума за част от декорацията на конска сбруя, принадлежала на някого от наемните воини, придружавали савойския граф Амадей или Амедей VI, наричан „Зеления граф“ в похода му към Балканите от 1366-1367 г. Графът е братовчед на византийския император Йоан V Палеолог, който в този момент е задържан на българско-унгарската граница и има нужда от помощта на италианския си роднина. Амедей се замесва в политиката на Балканския полуостров и води военна кампания в полза на византийците срещу османските турци и българите. В хода на тази кампания ромеите временно получават обратно контрола над няколко преди това изгубени пристанища – сред тях са Галиполи и Месемврия. В крайна сметка българският цар Йоан Александър се помирява със Зеления граф и пропуска през териториите си Йоан V. Ако бронзовият пендант с трите лъва действително е открит на българска територия и то близо до нашето черноморско крайбрежие, то не е изключено предметът първоначално да е принадлежал на някого от рицарите или войниците, придружавали савойския владетел около 1368 г. Дали първоначалният собственик е бил английски рицар, служил при Амедей? Дали първоначалният собственик е загинал тук? Дали е бил пленен, или просто е загубил част от конската си амуниция? Дали не я е подарил на някого по нашите земи? Не е невъзможно, но и няма как да сме сигурни.

Има ли здрав разум в хипотезата пендантът да е попаднал и останал по българското Черноморие в резултат от похода на граф Амедей? Точно толкова, колкото да се е озовал у нас и благодарение на неуспешните антиосмански кръстоносни походи от 1396 и 1444 г.

Едно е сигурно: че Николай Овчаров прибърза с патриотичния плам и обяви за български „държавен герб“ предмет, създаден далеч от България.

Вижте още: ГЕРБ НА ИВАН ШИШМАН ИЛИ ВИСУЛКА ЗА АНГЛИЙСКА КОНСКА АМУНИЦИЯ?