Индиец иска да съди родителите си, защото са го родили

Рафаел Самауел, 27-годишен бизнесмен от Мумбай, смята да съди родителите си, защото са го родили без негово съгласие. Според него е погрешно да се дава живот на деца, тъй като след това те непрекъснато са подложени на страдание, обяснява той пред Би Би Си.

Самуел осъзнава невъзможността на родителите си да се допитат до него преди да го родят, но настоява, че „не е наше решение да се родим“. Затова, според него, единственият логичен изход от ситуацията е за всеки месец живот на човек да му се плаща.

Подобна житейска философия би следвало да предизвика скандали в едно семейство, но Самуел няма проблеми с родителите си и дори се разбира много добре с тях. И двамата са адвокати, а заплахата на сина им, че ще прибегне до правни действия срещу тях, приемат с хумор.

„Възхищавам се на дързостта на сина си да съди нас, родителите си, знаейки добре, че ние сме адвокати. И ако Рафаел може да измисли рационално обяснение на начина, по който ние е трябвало да поискаме неговото разрешение да бъде роден, то аз ще приема своята вина“, казва майката Кавита Карнад Самуел.

Синът ѝ е последовател на т. нар. движение „антинатализъм“ – философия, според която човешкият живот е пълен с толкова много нещастия и страдания, че човечеството незабавно трябва да спре да се възпроизвежда. Това ще доведе до постепенното изчезване на хората наЗемята и по този начин планетата ни ще съществува далеч по-добре.

„Няма смисъл от хуманност. Толкова много хора страдат – смята Самуел. – Ако човечеството е изчезващ вид, Земята и животните ще са по-щастливи. Със сигурност ще живеят по-добре. Освен това, нито един човек няма да страда. Човешкото съществуване е тотално безсмислено.“

Преди година бизнесменът създава страница във Фейсбук – „Nihilanand“, където публикува свои постери, на които носи огромна фалшива брада, маска за очи и предава антинаталистични послания като „Твоите родители са родили теб, вместо да си вземат играчка или куче, не им дължиш нищо, ти си тяхното развлечение“ или „Не е ли принуждаването на едно дете да живее на този свят и да има кариера отвличане и робство?“.

Самуел споделя, че за пръв път изпитал антинаталистични мисли, още когато бил на пет години:

„Бях нормално дете. Един ден бях много разстроен и не исках да ходя на училище, но родителите ми ме накараха. И тогава ги попитах: „Защо сте ме родили?“, а баща ми не можа да ми отговори. Ако имаше отговор, може ли нямаше да се чувствам по този начин“.

През следващите години идеята започнала да се избистря в ума му. Когато я съобщил на родителите си, майка му реагирала „много добре“, а баща му „започва да възприема“ идеята.

„Майка ми казва, че ѝ се иска да ме бе срещнала преди да съм се родил и така определено нямало да ме роди“, казва Самуел през смях и добавя, че вижда смисъл в аргумента ѝ.

Синът съобщава на родителите си плановете си да ги съди преди шест месеца, докато семейството закусвало в дома си. Майката го подкрепила, но предупредила, че няма да бъде внимателна с него и „ще го унищожи в съдебната зала“. Оттогава Самуел търси да наеме адвокат, който да го защити – дотук безуспешно.

„Знам, че делото ще бъде отхвърлено, защото никой съдия няма да го изслуша. Но искам да го заведа, за да представя тезата си“, обяснява индиецът.

Запитан дали е нещастен от факта, че се е родил, Самуел отговаря:

„Ще ми се да не се бях раждал. Но не защото съм нещастен в живота. Животът ми е хубав, но ми се ще да не бях тук. Все едно съм в хубава стая, но не искам да бъда в нея“.