Интеграция на ромите или на чалгата?

Поредната кулминация на циганския въпрос изживяват медиите в последния месец – иначе той си стои необезпокояван от държавата, но точно сега се появява и някаква практическа политическа полза от него. И тъй като ефирът е в началото на голямата лятна суша, телевизиите грабнаха охотно темата и заканиха гости от сутрин до вечер да разсъждават. Така, от дума на дума, ненадейно се промъкна и темата за културата на ромите – не просто за бита им или за липсата на такъв, а за „културата“, тоест за попфолка.

Азис – като най-видният интегриран ром в републиката – бе „ощастливен“ с цигански бунтове в с. Гърмен покрай премиерата на новия си клип. Интерес към възпелия болката изпълнител проявиха най-големите телевизии. Певецът се включи мигом в дискусия по БНТ с примери за невръстните си години, в които се е „интегрирал без един лев“, с коментари за политиците, които „слагат сол в раната“, а ромите, които създават проблеми, „са докарани в София, за да гласуват на изборите за кмет; тези роми, значи, не съм ги донесъл аз; българи са го направили с користна цел“ и с утопични приказки за събратята си, които „ще се смесят с всички останали хора без да крадат, без да дерибействат над българските домове…“.

От БНТ медиаторът пренесе аргументите си в Нова телевизия, където уж пак щеше да дава обяснения за несбъднатата ромска интеграция, но в студиото се появи и дуетният му партньор Фики Стораро. И изплюха камъчето – новината за новата им песен, гарнирана и с плакатни послания към братята роми:

„Уважавайте българите, защото тези хора работят. Не е нужно и ние, неплащайки ток, вода, да ги обиждаме, да скачаме срещу тях, да им се репчим. Малко повече уважение, скъпи роми, малко повече любов към българите…“

Това всъщност, си беше обръщение към братята българи – както негови фенове, така и от нашата зона, свободна от чалга. Едните да трогне, за да вадят с ищах парите за среднощните му изпълнения, а на другите да покаже, че презряната чалга ги уважава и цени труда им. Гали портфейла на едните, а пред другите размахва пръст да се засрамят.

Тези, другите, не са много – но именно тяхното отвращение явно е трудно за преглъщане. То, впрочем, има много общо и с изконната антипатия към ромския етнос у нас. Далеч преди да се стигне до сблъсъци като тези в Гърмен и Орландовци, в годините, когато ромите имаха работа и крадяха сравнително рядко, защото имаха и покрив над главата си, и какво да сложат на масата, те действително страдаха от надменността на мнозинството. А днес, когато държавата ги е оставила на произвола, достойнството им е последната грижа. То е на дневен ред единствено при заможни техни представители като Азис, за които е важно да бъдат приети като равни в обществото. Но не и заедно с цялото им оскотяло племе… Ако не беше така, фолкпевецът щеше да е пръв на барикадата пред булдозерите в Гърмен, когато държавата реши да събори незаконните ромски къщи. В това време Азис вероятно сладко си е спял след поредното участие.

Певецът се усмихна по темата и в Би Ти Ви. Пак със Стораро. И тъй като ромският въпрос беше позатихнал, разговорът успиваше зрителите с реклама на чалга дуета…

Така дори разтревожените от сблъсъците в Гърмен зрители в крайна сметка подразбраха, че дискусията за ромската интеграция още в началото си е била най-обикновена чалга, обиколила като попфолк мелодия родния ефир.

Всичките му други словеса са си циганска работа. Циганска работа е и дискусията в медиите по този въпрос. Докато държавата не се погрижи ромите да си изкарват почтено хляба, те ще си го вадят непочтено. Това, впрочем, не се отнася само за тях…

Толерантността ни към ромите, както и към техните безобразия, все повече се превръща в търпение и към чалгата в тв ефира. При това не само от медиите.

Преди дни един от най-провокативните български артисти – Иво Димчев, създател на пространството за съвременно изкуство „Мозей“, приключи сезона с двама участници, които в последно време стават обект единствено на подигравки – Джорджано и Сашка Васева. Димчев твърди, че с техните „концерти“ се опитва да направи културния ни пейзаж по-различен и свободен. Че „Мозей“ е безкомпромисна артистична независимост, откровеност и приемственост, начин на мислене, а не тухли с адрес. „Представленията“ бяха шумно аплодирани от интелектуалци… А някои от тях, седнали да наблюдават с радост изтезанието в „Мозей“, са част от съпротивата срещу липсата на култура – и в обществото, и в държавното управление.

Може би проблемът е у нас, а чалгата е „въпрос на мислене“? Или пък е по-добре да не се съпротивляваме, когато ни изнасилват.