Диляна ДИМИТРОВА
23.01.2026
Министерството на културата изрази тъга за загубата на Калин Терзийски с текст, подозрително напомнящ лексиката на изкуствен интелект. Цялостната конструкция, съдържание и детайли издават употребата на робот. Един писател, „чието творчество остави дълбока следа в съвременната литература и култура“, както посочва в некролога министерството, е получил съболезнования по-скоро от изкуствен интелект.
„Калин Терзийски бе човек, който живя и твореше с открито сърце и необикновена чувствителност – пише авторът на тъжното слово, който и да е той: човек или машина. – Неговите стихове и проза не търсят лесни отговори – те са на границата между светлината и тъмнината, между болката и надеждата. С уверен литературен глас той описа човешката уязвимост, страданието и пречистващата сила на словото, което ражда истина там, където мнозина мълчат.
В творчеството си често изправяше човека срещу собствените му демони и дори признаваше, че изкуството и болката вървят ръка за ръка, защото само чрез дълбокото осъзнаване на тъмнината може да се достигне до истинската светлина. Калин Терзийски оставя след себе си значимо литературно наследство – от първата си стихосбирка „Сол“ до признатите му романи и сборници с разкази, които продължават да бъдат четени и обсъждани заради човечността и искреността, с които са написани.
Дали първо бе словото или рисуването – това знае само писателят като художник – Калин Терзийски. Но по някакъв начин той успя да побере у себе си красотата и мъката и на двете. Поклонението пред паметта му е покана към всички нас да помним колко важна е свободата на словото, смелостта на гласа и силата на думите да свързват душите. Нека делото му бъде вдъхновение за младите творци и напомняне, че истинската литература е онова, което лекува, въпреки болезнената си откровеност.
Поклон пред паметта на Калин Терзийски! Нека светлината на неговите стихове и разкази продължава да огрява духовния път на многобройните му читатели.“
Терзийски бе писател, чиновниците в културата не са творци, но все пак имат общо със словото, поне от финансово естество. Дори при липсата на това естество. Подобно на машините, и администраторите се опитват да пресъздадат емоции. Но съчувствието им звучи фалшиво – сякаш съчиняват отговор защо няма да ти преведат парите, които ти дължат.
Усещането за ИИ ме отведе при ChatGPT, за да се посъветвам дали този текст е писан от някой негов събрат по интелект. Ето отговора му:
„Текстът силно прилича на AI-асистирано писане — тоест: или е написан изцяло от изкуствен интелект, или е редактиран/изгладен с помощта на AI, или човек е задал рамка, а AI е доизпипал стила. Това не го прави „лош“ текст. Той е коректен, уважителен и литературно подреден. Но му липсва онова, което почти винаги издава човека: конкретен образ, лично преживяна сцена, рисковано изречение, малка неловкост или неочакван завой“.
За да помогна на Министерството на културата, ще дам пример за „конкретен образ, лично преживяна сцена, рисковано изречение, малка неловкост или неочакван завой“: снимката, използвана за съболезнованията на МК, е създадена от фоторепортер на „Площад Славейков“, името му е Румен Добрев, Калин Терзийски специално му е позирал, а интелектуалната собственост за нея принадлежи на „Площад Славейков“.
Стотици, хиляди автори от цял свят протестират срещу използването на авторските им права за обучението на изкуствен интелект. Нашето Министерство на културата също ги използва, но безвъзмездно, дори без да се позове на авторските права на творците, за които би трябвало да се грижи.
Съболезнованията на МК:
Публикуването на тази снимка без права и без позоваване на автора ù в страницата на Министерството на културата доведе до лавинообразната ù кражба:
