Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Интелектуални игри в киното, които ни объркват

Куросава, Аронофски, Гондри ни карат да се чувстваме тъпи

Кадър от филма на Акира Куросава "Сънища" - Интелектуални игри в киното, които ни объркват

Кадър от филма на Акира Куросава "Сънища"

Случвало ли ви се е понякога да се усъмните в своя интелект, докато гледате филми? Това със сигурност не е само ваш приоритет. Има ленти с толкова абстрактен сюжет, трудни за разгадаване обрати и фабула, която ни обърква, че ни кара да се чувстваме неособено умни.

Вижте някои от филмите, които ни карат да се замислим:

„Сънища“ на Акира Куросава

Този филм е смущаваща арт медитация, извадена директно от ума на японския режисьор. „Сънища” е интроспективен ментален колаж, създаден сякаш, за да задоволи Куросава, а не за наслада на зрителя. Да вземем първия сън, в който непокорно момче е жестоко наказано, след като става свидетел на хипнотично и ексцентрично бракосъчетание между японски лисици. Какво иска да ни каже Куросава? Че трябва да уважаваме родителите си или по-скоро е предупреждение за младостта, която трябва да бъде опитомена? Това творение на легендарния режисьор постоянно предизвиква зрителя да намери собствените си значения в умелите исторически и политически виждания на японеца. Сетивата се блъскат с психологичния сюрреализъм на сънищата.

От попадането в Страната на чудесата за природозащитника, където прасковените дървета се превръщат в танцуващи японски кукли, до кошмарното ядрено бъдеще, където хората са мутирали зверове, „Сънища” не само че обърква, предлагайки ни тежестта на интелектуалния Куросава, но и ни прави завистливи, тъй като малцина от нас имат такива хипнотизиращи сънища.

Кодът Пи“ на Дарън Аронофски

„Кодът Пи“ е доста ефективна стартова позиция за един от най-великите съвременни киноавтори на Америка. Може тази творба на Дарън Аронофски да не блести с кой знае колко дръзка като тематика история, подобно на експозето за човешката слабост в „Реквием за една мечта” или духовната алегория на „Фонтанът”, но като че ли той е най-провокиращият мисълта. Дръзва да представи религията и математиката не като врагове, а като роднини. Този филм убедително представя параноята на протагониста, принуждавайки публиката да се чуди какво точно търси. Ако всичко е толкова преплетено и свързано помежду си, защо не може да го видим? Изненадващият край, пълен с усещане за оптимизъм, предполага, че най-вероятно трябва да сме доволни, че не може да видим всичко и че не разбираме всичко.

„Синекдоха, Ню Йорк“ на Чарли Кауфман

Режисьорският дебют на Чарли Кауфман изисква многопластово виждане и разбиране на света. На повърхността този филм е метафоричен, натоварен с критика и почит към изкуството, досущ като героя на Филип Сиймур Хофман – параноичния и вманиачен театрален режисьор. Герой, който се загубва между размитото разстояние на реалността и измисления му свят. Тази лента е изучаване на човешката природа. Докато някои критици подложиха на съмнение уменията на Кауфман като режисьор, „Синекдоха, Ню Йорк” го короняса като един от най-добрите сценаристи.

„Блясъкът на чистия ум“ на Майкъл Гондри

Това е класически научнофантастичен романтичен филм, който се фокусира върху отношенията между обрания от експанзивни емоции Джоел (в ролята Джим Кери) и енергичната и свободолюбива Клементин (образ, изигран от Кейт Уинслет, донесъл й втора номинация за „Оскар”). Двамата се радват на безоблачно любовно щастие в продължение на две години, преди сърцераздирателната им раздяла да изпрати Клементин в компания, която е специализирана в изтриването на спомени. Джоел също решава да се подложи на това.

Режисьорът ни понася елегантно из разбъркания ум на Джоел, който се съпротивлява срещу изтриването, опитвайки се да запази любовта си към Клементин. Постепенно „Блясъкът на чистия ум” се превръща в странен лабиринт от болезнените и пълните с радост спомени на главния герой. Нещата стават още по-шантави, когато един от служителите на компанията започва да използва спомените на Джоел за собствените си прелъстителни планове. Благодарение на брилянтния контрол на сценариста Чарли Кауфман, този заплетен сюжет прави филма да пулсира с неподправеност и романтична страст. Това е незабравимо пътешествие в спомените на отминалите ни любови.

„Дони Дарко“ на Ричард Кели

„Мога да правя всичко, което поискам. Същото може да направиш и ти”, казва злокобно изглеждащ мъж, облечен в сребърен заешки костюм. Той говори за пътуване във времето на Дони – социално отхвърлен тийнейджър. Първоначално Дони не е сигурен дали заешкият костюм, който нарича себе си Франк, е фрагмент от неговото въображение. Малко по-късно става ясно, че мъжът е предал на Дони силата да пътува във времето. Оказва се, че Дони има много важна задача, за която той си няма абсолютно никаква идея.

Режисьорът Ричард Кели използва всички прийоми, необходими за направата на такъв род филми – дупка в пространството, тангентни вселени, артефакти… Макар и объркваща, тази лента се превръща в запомняща се кинотворба, която дори успява да се докосне до политическата и социална сатира. Повдига завесата на религията и разглежда няколко литературни теории със своето опияняващо повествование.

„Враг“ на Денис Вилньов

Лентата, в която участват Джейк Гиленхал, Мелани Лоран и Изабела Роселини, е смущаваща трактовка на добре познатата ни концепция за това, че всеки си има двойник, но представена по начин, който никога не сме виждали. Гиленхал играе мизантроп и колежански преподавател, който се сблъсква с наличието на своя двойник –актьор, докато гледа филм. Техните животи започват да се впримчват един в друг, а с всяка минута „Враг” става все по-свръхреалистичен, размивайки линията между битието на двамата мъже. Този филм е на места болезнен и мрачен и е побрал в себе си няколко тарантули. Само един Господ знае за какво са тези твари в сценария.

„Втората земя“ на Майк Кехил

Научнофантастичният филм разказва историята на младо момиче, което убива двама, след като шофира в нетрезво състояние. През това време се появява втора Земя. Абсолютно идентична планета с тази, която населяваме.

Лентата очевидно е насочена към изкуплението и идентичността ни като индивиди. С развитието на сюжета обаче нещата стават все по-абстрактни, особено що се отнася до частта с научните елементи. Начинът, по който се представя разбирането за време и за преход между двете реалности, със сигурност не е лесен за разбиране.

 

Източник: Индиуайър

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах