Интелектуалците – новото владение на Азис

Има нещо гнило в България… И, за съжаление, то няма връзка с Шекспир. Накъдето и да се обърне човек напоследък в културата, има само скандали. Скандали за изпълнението на Соня Йончева в НДК, скандали около самото НДК, скандали с наградите за българска попмузика, скандали с преводите на братя Грим или пък със „заемките“ в поезията на поп-поети, че дори и обвинения в плагиатство към елитни преводачи… Колко са се сринали очакванията на публиката да получава качествени творчески продукти обаче се видя най-ясно на една сцена, която досега се смяташе за вулгарна, неприлична и извън всякакви критерии за култура, а именно – в чалгата. Става дума за последния клип на попфолк-звездата Азис.

Той определено изненада. Най-вече с едно: с това, че се превърна в абсолютен хит сред една прослойка, за която човек не би допуснал, че е смъкнала билото до нозете. Интелектуалци масово скочиха на барикадата да бранят песента на чалга-певеца с аргумента, че клипът му бил социално ангажиран, политически коректен и носел послания на една група хора, които иначе нямало да стигнат до тях.

За какво става дума? В клипа има мирно пътуващи в един автобус граждани, които иначе са онеправдани в обществото – лесбийки, пенсионери, зарязана булка, циганка с бурка, ром и представител на групата на „батките“ – як, с тясна фанелка и гледащ лошо. В края на клипа булката вече не е зарязана, батката е пил вода от шишето на циганина, жената с покритата глава им се усмихва мирно, а от чантата на едно момиче изпада снимка от видеозон – явно в белия бус на любовта се вози и бебе. Всичко това върви под звуците на класическа чалга, изпълнена под съпровода на доста отчаяна йоника и на хлипащия, хълцащия и виещия Азис, вероятно сам потресен от текста, който му се налага да пее. Ще кажа само: „Лелееее, сякаш пред църквата е оставено бебеее“ и ще спра дотук, защото този сайт продължава да има амбицията да е зона, свободна от чалга. За съжаление – май последната такава.

Именно клипът реабилитира Азис сред хора, които вероятно не е и подозирал, че ще спечели като публика: довчерашните интелектуални сноби, уж любители на джаза и рокфестовете, надсмиващи се над Графа, „Ъпсурт“ и Мария Илиева, презиращи дори думичката „чалга“, твърдящи, че не знаят кои са Цеца, Лепа, Мара и Милко… Точно тези хора се оказаха върли фенове на „ромския славей“ (така наричат Азис феновете му и ако приемем, че ромските славеи са вид гласовити влюбени котки, сме склонни да приемем това сравнение). Аргументът за тази реабилитация е, че клипът е политически коректен и социално ангажиран. Но честно казано, по тази логика можем да приемем, че социално ангажирана е всяка певачка, която пее на тема „и богатите също плачат“, а Володя Стоянов с неговата „Пирамиди, фараони“ си е направо синдикален лидер.

Как стигнахме дотук?

Азис със сигурност не е преживял катарзис и в парчето му няма нищо, което да е различно от предишните. Значи промяната не е в него, а в новите фенове. Попфолкът е превзел нова територия и това не е чудно. Културата не е бурен, да си расте сама. Нужни са дългогодишни грижи, инвестиции, възпитание…  Превръщането ѝ в бизнес и оттеглянето на държавата от нея – със смешния бюджет, който се отделя за творците всяка година, опошли всичко. Театрите се опитват да оцеляват, продавайки масов продукт. Продажбата на книги на всяка цена, без оглед на това дали са качествено написани, преведени и редактирани, допълва картинката. Дали едно културно събитие си струва, вече зависи от бройката зрители.

Колкото повече, толкова повече. Също като в чалгата. Там най-големите звезди са тези, които пълнят стадионите. Вероятно по тази причина на изпита в музикалната академия за цигулари имаше само двама кандидати! Издателствата, които изпипват книгите си, изнемогват заради дъмпинга на онези, които не плащат за качество. Сцените извън София се оживяват все по-често само ако талантите, които са пели или играли на тях, решат да зарадват първата си публика. На културата държавата явно гледа като на бизнеса с банички – там като продадеш две, можеш да направиш веднага след това четири.

Сметката в театъра, операта или филхармонията обаче е друга. Там е нужно да инвестираш много пъти по две, за да изковеш един-единствен талант. А възвръщаемостта на талантите е милион пъти по-голяма от тази на баничките. Защото един певец понякога стига, за да направи България известна и с хубаво. Един писател е достатъчен, за да възпита цяло поколение. Една балерина може да стане причина по пътя ѝ да тръгнат стотици…

И, за съжаление, докато държавата отказва да проумее това, Азис ще се харесва на все повече хора и неговите песни „все ще се четат“.