Интересно експозе на художника Борис Денев – комисар на българското участие в Биеналето във Венеция през 1942-а – помества в месечния си бюлетин Съюзът на българските художници. Текстът е любопитен както като документ за времето и събитието, така и с разсъждения, актуални и днес – по думите на Денев, „изключителните времена, които сега преживяваме, попречиха да бъде съставена тая изложба по-пълно и по-изискано”.
България се представя за първи път с национален павилион през 1942 г., когато като съюзник на Германия страната ни има отделен павилион в Джардини – това е павилионът на Полша, окупирана по онова време. Участваме със 100 произведения на 35 български художници – Васил Захариев, Васил Стоилов, Здравко Александров, Златю Бояджиев, Владимир Кавалджиев, Борис Денев, Димитър Гюдженов, Александър Мутафов, Анастас Стайков, Дечко Узунов, Иван Христов, Цено Тодоров, Цанко Лавренов и др.
През 2019-а, когато страната ни отново участва на Биеналето, темата на най-голямото световно изложение на съвременното изкуство е „Да живееш в интересни времена“, а заглавието на българския павилион – „Как живеем“. Отговор на този въпрос Борис Денев дава още преди 77 години.
Текстът е от архивите на Фондация „Поддържане на изкуството в България”, където е попаднал заедно с дарението на семейство Деневи.
Български павилион
Борис ДЕНЕВ
Макар че българите се установиха още преди 1 200 години върху развалините на източната Римска империя – Византия, макар че те бяха в непосредствен контакт с останките на старата римска и елинска култура, те не възприеха в миналото в своето изкуство елинския мироглед. Заедно с християнството, което те приеха от Византия за себе си и византийското изобразително изкуство – изкуство нереално, мистично, подчинено на строги канони и неоплодявано непосредствено от видимия свят.
Съживителната вълна, която заля европейските народи след италианския Ренесанс, не засегна България; под петвековното господство на турската империя, господство чуждо по раса, религия и бит, България бе откъсната от европейския свят и възпрепятствана в своето развитие.
Едва от преди 70 години, почти откак България стана свободна държава, пред българските художници се откри нов хоризонт за творчество: стана достъпно и за българите онова изкуство, което от няколко века се очертава като присъщо на европейските народи. Пионерите на това ново за българите изкуство бяха ученици на Италия, Виена и Мюнхен. И днес младото изкуство на България, въпреки тежките условия на живот и многото войни, които българският народ води за своята независимост, крачи бързо напред, има вече стотици художници и една художествена академия, основана преди 50 години.
През краткия живот на новото българско изкуство върху неговото развитие указваха влияние всички проблеми и движения на меродавното българско изкуство. Но тия влияния минаваха у нас, България, смекчени някак пречупени. Защото пред българските художници българският свят се представяше по-друг от чуждия и защото българските художници чувстваха, че върху изкуството на един млад и възраждащ се народ се налагат не само чисто художествени проблеми, но и етични, и народностни.
Настоящата българска изложба, като първа такава в БИЕНАЛЕ, има за цел да покаже съвременното българско изкуство чрез една голяма част от неговите първи представители такова, каквото е то днес: отчасти самобитно, отчасти под влияния.
Изключителните времена, които сега преживяваме, попречиха да бъде съставена тая изложба по-пълно и по-изискано.

Снимка от участието ни на Биеналето във Венеция през 1942 г., предоставена на „Площад Славейков“ от СБХ
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение