„Интерстелар“, теоретична физика и безтегловна фантастика

Филм, който няма да гледате само веднъж

 - „Интерстелар“, теоретична физика и безтегловна фантастика

„Интерстелар“ не е нито първият, нито ще е последният космически филм. Това обаче е първата кинопродукция, която повдига толкова научни въпроси сред обикновената публика и предизвиквала такъв ентусиазъм сред физиците, които за пръв път виждат част от сухите си теории, онагледени ефектно и заедно с това математически коректно. Поне доколкото е възможно.

Матю Макконахи в "Интерстелар"

Матю Макконахи в „Интерстелар“

„Първо показахме филма на Стивън Хокинг и той го хареса много, – казва режисьорът Кристофър Нолан. – Що се отнася до науката в „Интерстелар“, аз съм се доверил изцяло на нашия изпълнителен продуцент, теоретичния физик Кип Торн. Той е сред водещите световни учени и за него проектът беше една осъществена мечта, а именно – да участва в създанието на кинофилм, който се базира на конкретни научни данни, а не на фантазии. Ако щете вярвайте, но най-странните елементи в „Интерстелар“ се основават на най-новите открития във физиката. Позволихме си съвсем минимални отклонения от научните изисквания“.

Сценарият, написан от Кристофър Нолан и брат му Джонатан, предизвиква много въпроси за междузвездните пътувания, черните дупки и допълнителните измерения. Затова няколко водещи световни медии направиха задълбочен анализ на филма, като поканиха истински учени за консултанти. В този текст събираме най-същественото и едновременно с това най-спорното в „Интерстелар“.

Главната особеност на филма е внимателното проучване на физичните и астрофизични детайли при пътуването на космическия кораб в червейната дупка, забавянето на времето, сингулярността в черната дупка, особеностите на гравитацията… Основният консултант на филма проф. Кип Торн е сред водещите учени в областта на астрофизиката, теорията на гравитацията, квантовата теория за измеренията и общата теория на относителността. Той също така е близък приятел и колега на самия Стивън Хокинг.

interstellar2-a

Космическият кораб в червейната дупка

Визуалните ефекти

В „Интерстелар“ впечатляващите визуални ефекти са погълнали голяма част от 165-те милиона долара бюджет. За първи път в историята на киното една черна дупка е показана такава, каквато бихме я наблюдавали отблизо. Ние всъщност виждаме ореола около нея, който представлява сиянието на акретационния диск, фокусирано от гравитационното й поле. Във филма този космически обект е наречен Гаргантюа – измислена, но напълно възможна свръхмасивна черна дупка, чиято маса е 100 млн. пъти по-голяма тази на Слънцето и се намира на 10 млрд. светлинни години от Земята. Гаргантюа се върти около оста си с 99.8 процента от скоростта на светлината, а около нея в орбита има няколко планети.

Кип Торн е положил огромни усилия за пресъздаде реалистично всички обекти във филма. Космическите кораби били построени в мащаб 1:1, а някои от тях в два броя – хоризонтално и вертикално, за да „снимат“ безтегловността, спускайки с тънки кабели актьорите.

Независимо от всички усилия за максимален реализъм в „Интерстелар“, около вселената на Нолан-Торн се разгоряха много спорове.

Научният консултант на филма - теоретичният физик Кип Торн.

Научният консултант на филма – теоретичният физик Кип Торн.

Съмненията

Първото, което предизвиква съмнения, е т.нар. червейна дупка – хипотетичен тунел в пространство-времето, който свързва две отдалечени точки от пространството и времето. За създаването на достатъчно мощно гравитационно поле, което да огъне пространството и времето, е необходим обект с маса на стотици милиони звезди като нашето Слънце. Такова нещо във филма не е показано.

Вторият детайл, който привлича вниманието на по-критичните зрители, е радиовръзката във вътрешността на черната дупка. Съвременната физика приема, че гравитационното поле в нея е толкова мощно, че от него не може да се измъкне дори светлина. Затова и тези космически обекти са наречени „черни дупки“. И въпреки това съществува „вратичка“, наречена „лъчение на Хокинг“, при която черните дупки излъчват различни елементарни частици. Те могат да бъдат „видени“ от страничния наблюдател, а при самия процес масата на черната дупка постепенно намалява, тоест тя се „изпарява“. И все пак „лъчението на Хокинг“ едва ли може да помогне за осъществяването на радиовръзка с космическия кораб, преминал т.нар. хоризонт на събитията – мястото, от което връщането назад е невъзможно, и обектът е уловен завинаги от черната дупка.

Третият проблем е оцеляването на живо същество, което е преминало хоризонта на събитията. Много учени смятат, че заради огромната гравитация при пътуването човек ще се разтегне на ултратънки нишки протоплазма.

Interstellar3-a

Четвъртата въпросителна е необходимостта астронавти лично да посещават планети в други галактики. Освен чисто техническите неудобства, свързани с разхода на гориво, съществуват и морални проблеми – времето на екипажа ще тече различно от времето на хората, които са останали на Земята. Това води до интересни драматични обрати в сюжета, като например няколкочасовия престой на Купър – героя на Матю Маконъхи, върху повърхността на планетата, обикаляща около Гаргантюа. Когато той се връща на космическия кораб, членът на екипажа, който е останал на борда, както и дъщеря му на Земята, са остарели с няколко десетки години. От гледна точка на науката обаче, ако някое небесно тяло, върху което кацат астронавти, се намира в гравитационната яма на една черна дупка, то хората не биха успели да стъпят на повърхността му. Те също така биха използвали телескопи и спектрален анализ, за да определят по-добре коя планета е подходяща за заселване.

Гледайте филма няколко пъти, за да го разберете 

Разбира се, научните консултанти на „Интерстелар“ са се подготвили достатъчно добре, за да отбият атаките на „гийковете“. Но все пак дори за обикновените хора е ясно, че ако дори самите учените не разбират как гравитацията и квантовата механика си взаимодействат, то изпращането на робот в черна дупка заради някакви „квантови данни“ е безсмислено.

Между другото, самият режисьор Кристофър Нолан опровергава всички атаки на „гийковете“ с думите, че те първо трябва да прочетат книгата на Кип Торн “Черни дупки и изкривяване на времето” (Black Holes and Time Warps: Einstein’s Outrageous Legacy), а след това да изгледат още няколко пъти „Интерстелар“.

Кристофър Нолан твърди, че най-странните елементи в „Интерстелар“ се основават на най-новите открития във физиката.

Кристофър Нолан твърди, че най-странните елементи в „Интерстелар“ се основават на най-новите открития във физиката.

Независимо колко и какви научни грешки са допуснати, този филм е една от най-забележителните творби в историята на киното. Кристофър Нолан си играе майсторски както с науката за света около нас, така и с човешката душевност – две необятни и еднакво интересни теми. Ако все още не сте гледали „Интерстелар“, изберете възможно най-големия IMAX екран. Предстоят ви 3 незабравими часа.

05-a

 

OPERA OPEN