Иракчанка в изгнание рисува съвремието като древен ръкопис

За пръв път иракската художничка Хаив Кахраман се сблъсква с режима в Ирак, когато е в четвърти клас. В час по история на Багдад й е зададен въпросът „Диктатура или демокрация има в Ирак?”. Без да осъзнава какво точно я питат, нейният избор е „диктатура“. На следващия ден тя е бита през ръцете с линия пред съучениците си за назидание, задето е дала „грешен” отговор.

Оттогава досега Кахраман не спира да доказва прозорливостта на детския си интелект. Тя отдавна е сменила невъзможността да твори в родината си с хладния аристократизъм на Швеция. Въпреки това творбите й не спират да са ангажирани с Ирак.

В поредицата „Как сте, иракчани?” тя показва случки от живота си, изобразени по подобие на арабски ръкописи. Серията от рисунки е вдъхновена от Макамат ал Харири – каноничен текст от 12 век, който описва ежедневието в Ирак по онова време.

Използвайки собствени фотографии, Кахраман илюстрира портрети от собствения си живот, придружени с разяснения. Историята й включва преместването на семейството й в Швеция, след като са принудени да напуснат Ирак.

Когато учителката ме накара да опиша дома си в Багдад, аз написах „vihade horor I trädgården.” Horor означава проститутки на шведски, докато с една буква разлика – hönor, означава пилета.

Направиха ни фалшиви паспорти, за да избягаме в Швеция. Контрабандираха ни заедно с храни и дрехи.

Barboug на иракски означава спукано гъне, което никога не потъва. Използва се в средните и южните части на Ирак и служи за нарицателно на опетнена жена. Също така се използва и за да се опише жена, която е дръзка, с остър език, забърква се в неприятности.