Ирина Бокова сред вариантите за лидер на ООН

Ирина Бокова и Кристалина Георгиева са в списъка за най-вероятен следващ генерален секретар на ООН. Бъдещият лидер на организацията ще получи „най-важната работа в света“ и ще трябва да влее нови сили на 70-годишната институция. А все повече наблюдатели и експерти смятат, че е време жена да бъде генерален секретар.

Залозите всъщност са много високи – до 2050 г. населението на планетата ще се увеличи с 3 милиарда души, което ще застраши баланса на природните ресурси и ще създаде още повече напрежение и насилие в световен мащаб, пише в свой анализ британското издание „Гардиън“. Наднационалната институция, защитаваща мира и съдружието и проправяща мостове при географски и полови различия, ще е силно необходима.

„Предвид, че генералният секретар говори от името на интересите на 7 милиарда души, той или тя трябва да е способен да мобилизира световното обществено мнение зад институцията“, казва Едуард Мортимър от екипа на Кофи Анан, ръководил ООН от 1997 до 2006 г.

За тази цел лидерът на организацията трябва да притежава силни и независими лични качества, със силни морални ценности, етика и способност за вземане на решения. Той или тя трябва да е „яростен проповедник“, да вижда проблемите и да ги отнася към Съвета по сигурността и да въплътява в себе си онова, за което ООН се бори – мир, сигурност, човешки права и развитие.

През април 2015 г. организацията „Равенство сега“ инициира кампания за насърчавена на равенството между половете в процеса на подбор. След като 20 хиляди писма бяха изпратени до ключови фигури във вземането на решения, Генералната асамблея изготви резолюция, в която подчертава равенството между половете.

В момента решението за генерален секретар се взима при закрити врати от Съвета по сигурност, а след това избраният кандидат се предлага за гласуване пред Асамблеята. Процесът е непрозрачен, недемократичен и политизиран, а това, очаквано, намалява шансовете за полово равенство.

От началото на 90-те години негласен принцип на регионално въртене на лидера на ООН насърчава справедливото представителство на различните региони на света. Предишните генерални секретари бяха избирани така. Справедливостта изисква сега този избор да бъде удължен и до половете, а не само до локацията.

„Ако трябва да се ограничим само до половината световно население, сериозно ще намалим шансовете си да открием най-добрият генерален секретар“, казва представителят на Великобритания в ООН Матю Райкфорт.

„Не можем да използваме извинението, че няма достатъчно квалифицирани жени, сред които да избираме“, добавя и Джийн Красноу, професор от Йейл и експерт в областта на ООН.

Кампанията „Жена генерален секретар“ вече оповести списък със силни дами от всички региони, включително онзи, който се предполага да е следващият – Източна Европа. Сред тях са лидерът на ЮНЕСКО Ирина Бокова и европейският комисар Кристалина Георгиева. Сред възможните кандидатури са Кристин Лагард, председател на Международния валутен фонд, президентът на Чили и бивша глава на женската организация на ООН Мишел Башле, както и бившият премиер на Нова Зеландия Хелън Кларк.

Според скорошно проучване на „Гардиън“, 96% от включилите се в допитването хора са посочили, че е време жена да оглави ООН. А и в момента във властта има повече жени отвсякога – и изглежда веднъж завинаги се чупи връзката между мъжествеността и лидерството.

През 1960 г. Шри Ланка имаше първата си жена министър-председател – Ширимаво Бандаранайке, а през 1974 г. в Аржетина Исабел Перон стана първата жена президент. В последното десетилетие пък има безпрецедентен ръст на броя на жените във висшата власт – из целия свят. Към януари 2015 г. 10 жени са държавни глави, а 14 управляват правителство, включително Ангела Меркел, определена за четвъртият най-влиятелен лидер в света.

Водено днес от Бан Ки-Мун, ООН вече се въвлече в масивна кампания за равенство между половете. Следващият генерален секретар също трябва да отговаря на тези политики, а жена на поста ще се яви като ролеви модел за целия свят. Според последните статистики (от януари 2015) само 22% от националните парламентаристи са жени – твърде бавен ръст, сравнено с 11,3% през 1995 г.

„Жените много често имат различен подход в ръководенето и това може да оживи Обединените нации в цялост, тъй като дамите изслушват повече , търсят практически начини да разрешават проблемите – казва Мери Робинсън, бивш президент на Ирландия. – Това са качества, които могат да засилят ролята на генералния секретар.“

Красноу също е съгласен, че жените предлагат различна перспектива.

„Дамите слагат на масата своето познание като жени – смята той. – И това внася разликата в правенето на политики.“

„Аз със сигурност мисля за жените по начин различен от мъжете ми колеги – съгласна е и Дина Кавар, постоянен представител на Йордания в ООН. – Когато става дума за жени бежанци например, аз имам много по-близко разбиране за техните трудности. В ръководните позиции жените са прагматични. Когато достигнат върха, жените го виждат като начало, а не като край.“

Но за някои жените лидери на винаги допринасят за равенството между половете. Маргарет Тачър често е използвана като пример за тази теза.

„Докато жена генерален секретар ще бъде символично постижение, не съм убеден доколкото би имало значение на местно равнище по света – казва Никълас Кристоф, колумнист на „Ню Йорк Таймс“ и изявен апологет за повече жени във властта. – Забелязали сме, че жените лидери не винаги са много полезни за обикновените жени. Във Филипините например президентите дами се съпротивляват срещу достъпа на жените до семейното планиране – а мъжете държавни глави поощряват това право. А в Бангладеш министър-председателката Шейх Хасина се опитва да подкопае организацията „Грамийн Бенк“, огромна сила за жените.“

При все това, жените във властта са вдъхновяващи ролеви модели. Дори онези, които не се впускат в активни дейността в полза на обикновените жени, отново допринасят за каузата им. Въпреки че са изминали двайсет години от напускането на Маргарет Тачър от британското правителството, всички онези, израстнали с нея като лидер, могат да си представят жена премиер.

„Жена като генерален секретар ще е мощен сигнал за прогрес – обяснява главата на женската ООН днес Фумзиле Мламбо-Нгкука. – Ще е стъпка напред към постигането на равенство между половете и женското овластяване.“

„Ние искаме най-добрият кандидат – казва в заключение Мери Робинсън. – В очите на жените и момичетата символиката на избиране на жена на тази висша длъжност, с нейните отговорности за мира, стабилността и развитието, е фундаментална. Би имала изключителен психологически принос.“