Сценичните изкуства са на ръба или в състояние на фалит, разкриват все повече творци. БАРОК (Българска асоциация на работодателите в областта на културата) излязоха с открито писмо до министъра на културата, в което признават, че са в колапс. Според почетния председател на наградите „Аскеер“ Васил Михайлов, някой лъже министър Вежди Рашидов, че театрите са пълни. Директорът на Младежкия театър Владимир Люцканов смята, че 50 театъра са много за България и трябва да се предприемат драстични мерки за справяне със ситуацията. Синдикалните лидери в музикалните институти пратиха писмо до властта, че делегираните бюджети водят до мизерно съществуване на творците и крайно ниски пенсии…
Оказва се, че много от сценичните културни институти са в огромен дефицит, липсват 10 млн. лв., за да изкарат годината. Съюзът на артистите и синдикалисти в музикалните институти излязоха с предложения за справяне със затрудненията.
Поканихме на разговор Ириней Константинов, директор на Театър „София“ – един от малкото културни институти у нас, в който криза няма. Причината е, че са на издръжка към Столична община, а тя ги финансира на принцип, различен от този в държавните театри.
– Г-н Константинов, с надежда ли приключвате сезона, или с тревога – в унисон с атмосферата в държавните театри?
– Усещането е сложно. Нашият театър приключва с надежда. С огромно удоволствие изиграх последното за този сезон представление на „Антигона“. Близки хора се обаждаха за билети, казвах им, че за съжаление няма. Мисля, че имахме добър сезон. А усещането е сложно, защото след удоволствието от срещата със зрителите на фестивала „Варненско лято“, след учудването и радостта, че се прави и такъв театър, дойде събранието, което направихме в Българска асоциация за театър – по-разстройващо събрание, по-тъжно нещо не бях виждал. Това беше вопъл на присъстващите директори, че нещо трябва да се направи, защото иначе загиват. Директорът на Кукления театър във Варна, един от най-добрите театри – и като продукция, и като публика, и като показатели, и като вкус, и като световно признание – просто трепереше. Каза, че са пред затваряне:
„Продаваме билети на висока цена. Имаме пълни салони, имаме добър репертоар, а не мога да платя на актьорите. Не мога да платя на хората, които работят целогодишно. Непрекъснато за лятото остават без пари. Не мога да планирам следващо представление, следваща продукция. Може би това, което репетирам в момента, е последното.“
Цитирам думите й почти дословно.
– В София като че ли не е по-оптимистична атмосферата?
– Публиката извън столицата наистина е по-малко, а театрите са много. В София държавните театри имат сходни проблеми. Общинските столични театри са някакъв оазис, бих казал, сред останалите. Защо става така? Все по-често си задавам въпроса. Може би, защото Столична община обича своите театри, има ясна и последователна стратегия за тях. Общината ни оставя да работим свободно и пълноценно и можем да разчитаме на подкрепа.
– Столична община е богата и може да си позволи лукса да ви остави да работите в комфорт. В държавните театри обаче незнайно защо това не се случва. От гледната точка на сития, какво бихте посъветвали гладния?
– Като добър християнин бих казал, че ситият трябва да помогне на гладния. Но тази помощ, която се осъществява сега – да вземем от сития и да дадем на гладния – не променя статуквото, не учи гладния как да си изкара прехраната…
– В мениджмънта ли е проблемът? Или просто държавата няма пари за толкова много театри?
– Истината е, че парите за култура винаги ще са малко, докато няма ясна държавна културна стратегия. Парите се увеличават с малко всяка година, но това не е достатъчно. Не може на един работещ театър, който си е изкарал средства, който си е покрил разходите, който си е направил сметката да даде т. нар. допълнително материално стимулиране на състава, изведнъж от Министерството на културата да му вземат една сума, което му проваля всички планове. Вземат му я, за да дадат на друг, който не е изкарал нищо. Струва ми се, че парите трябва да отидат при този, който работи. Да се поощри и да му се помогне още, за да върви още по-напред. Когато локомотивът е набрал инерция, не трябва да спираш, за да дадеш от въглищата му на друг локомотив, който е закъсал.
– Така в един момент всички в държавните театрите се оказват еднакво бедни…
– Добре би било да се направи един анализ защо бедните са бедни – поради какви обстоятелства се е случило това пропадане, защо са изчезнали пари от бюджета и защо нямат приходи през сезона. Когато отидеш в един театър и се заемеш с неговото менажиране – трябва да имаш представа в коя държава живееш, какво е населението й, града, в който ще работиш – какви вкусове има публиката там, колко хора са се изнесли, колко от останалите работят, общината обича ли театъра си, кметът уважава ли артистите, има ли студентски формирования, има ли младо поколение, на което може да се разчита, как да се общува с него, как да се обучава, как да се възпитава…

За съжаление, театрите у нас са много. Разбирам, не можеш да отречеш театри в малките градове, особено актьори, които са дали живота си в тях. Но и това вегетиране също не е решение.
– Театърът в един град очевидно е в пряка зависимост с икономиката му, защо не се управляват спрямо нея театрите извън столицата?
– Не мога да разбера защо. Вероятно всеки, заемайки се с ръководството на един театър, е достатъчно амбициозен да си каже, че ще се справи сам в този град. В това няма нищо лошо. Но ако имаш възможност да обединиш усилията си в един по-голям регион с твои колеги от близки театри, заедно да се борите да поднасяте на публиката добро забавление, това е прекрасно. Не трябва обаче да има компромис по отношение на вкуса на който и да било град, на която и да било публика. Не трябва в името на това да изпълним някакви показатели, да се чудим как да завъртим нещата, че да вкараме на всяка цена зрителя в салона – пък бил той доволен или не. Не трябва да подценяваме публиката извън София, тя също има предпочитания, свои вкусове. Неслучайно се лута между едно или друго забавление. И ако то й се поднася в един и същи вид, недостатъчно професионално, тя постепенно губи своите критерии за театър.
1 2
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение