Исабел Алиенде: Чуйте имигрантите, не ги съдете. Ще ви обогатят

Писателката с нов роман - „Дългото венчелистче на морето”, вдъхновен от Пабло Неруда и историята с парахода „Уинипег“

„Хубаво е да си в чужда среда, когато пишеш. Принуждава те да наблюдаваш и слушаш света по-внимателно”, казва писателката Исабел Алиенде. Снимка: ЕПА/БГНЕС  - Исабел Алиенде: Чуйте имигрантите, не ги съдете. Ще ви обогатят

„Хубаво е да си в чужда среда, когато пишеш. Принуждава те да наблюдаваш и слушаш света по-внимателно”, казва писателката Исабел Алиенде. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Исабел Алиенде, чилийската писателка, превеждана на 42 езика и продала над 74 милиона книги по цял свят, е готова с новата си книга. Историята в нея се развива преди десетилетия, „но е много навременна днес, защото разказва за бежанци”, съобщи авторката в интервю за „Дойче Веле”.

Заглавието на романа е „Дългото венчелистче на морето”, а сюжетът е свързан с хората, които бягат от Испания след Гражданската война и се установяват в Чили. Самата писателка до голяма степен има сходен жизнен опит от детството и младостта си, когато след военния преврат в Чили заживява с баща си в изгнание във Венецуела, преди семейството да се премести окончателно в САЩ.

Но тя успява да извлече и полза от изселническите си години:

„Хубаво е да си в чужда среда, когато пишеш. Принуждава те да наблюдаваш и слушаш света по-внимателно”.

Америка за България

„Дългото венчелистче на морето”

През 1939 г. сънародникът на Алиенде, писателят Пабло Неруда, по онова време назначен за специален консул на Чили в Париж по имиграцията, наема френския параход „Уинипег”, с който след победата на Франко в Испания 2200 бежанци отплават за Чили. Писателката, която знае тази история още от дете, дълги години не възнамерявала да пише за „Уинипег”.

„Но проблемът с миграцията беше във въздуха – въпреки че винаги е имало бежанци, сега, когато са достигнали портите на Европа, те са новина дори и в САЩ, където ситуацията се е влоши значително с идването на Доналд Тръмп”, добавя Алиенде.

През 1939 г. параходът „Уинипег” докарва над 2000 бежанци от Франко в Чили. Снимка: Уикипедия

Страните печелят от имигрантите

Писателката съжалява за политиката на „популистки правителства, които предизвикват страх и омраза”. В САЩ, страна основана от имигранти, винаги е имало дискриминирани групи – подобно на латиносите днес, казва тя. Но след като хората се асимилират, те допринасят много за обществото и страната.

През 1939-а испанските бежанци също били посрещнати със съпротива в Чили от католическата църква и по-консервативните хора, които се страхували от бежанци – комунисти, анархисти, либерали и атеисти. Но бежанците бързо се интегрирали и станали много полезни за страната.

„Всичко беше тук”

Алиенде разказва,че понякога попада на истории, в които не трябва да измисля – такъв бил и случаят с новия ѝ роман:

„Всичко беше тук, трябваше само да го проуча по-подробно”.

Тридесет и няколко години след пристигането на имигрантите от Испания, през 1973-та ситуацията се повторила, само че в Чили. Отново хиляди хора с леви убеждения били принудени да емигрират, след като един генерал се разбунтувал срещу властта. Един от тези хора е Виктор Пей, пристигнал в Чили с „Уинипег”. Алиенде се запознава с него във Венецуела, и той – инженер и журналист, приятел с Пабло Неруда и по-късно с президента Салвадор Алиенде (първи братовчед на баща ѝ) – я вдъхновява за образа на един от героите в романа.

Пей умира през октомври 2018-а на 103 години, шест дни преди момента, в който Алиенде планирала да му изпрати ръкописа си, посветен на него. Публикуването на „Дългото венцелистче на морето” съвпада с 80-ата годишнина от пристигането на „Уинипег” в Чили.

Ролята на Неруда

„Largo petalo de mar”, оригиналното заглавие на книгата, е базирано на строфа от поема на Пабло Неруда, друга ключова фигура в романа.

„Творбите на Пабло Неруда ме придружават във всичките ми пътувания – казва Алиенде. – Повечето от книгите ми са написани в САЩ, където живея и чета на английски; Неруда ми дава възможност да поддържам „будни” езика пейзажите на Чили.”

Коментирайки обвиненията срещу Неруда в мачизъм и насилие, Алиенде смята, че „творчеството не може да бъде съдено според личния живот на твореца“. Литературното произведение, твърди тя, се превръща в наследство на човечеството и който и да е неговият създател, той може да е бил същото провалено човешко същество „като всички останали“.

Слушайте, не съдете

Историята за успешната интеграция на имигрантите от „Уинипег” показва, че не бива да подхождаме с предразсъдъци към чужденците. Според Алиенде трябва да ги гледаме в очите, да изслушваме историите им и да бъдем открити с тях.

„Защо хората се страхуват от непознати? Проблемът не може да бъде решен чрез затваряне на границите или изграждане на стени, а чрез подобряване на условията на живот на хората в страните”, убедена е тя.

За Исабел Алиенде последните няколко месеца бяха изпълнени с болка, но и с щастие: нейните родители и бившият ѝ съпруг починаха, а новият ѝ роман бе публикуван – и само преди няколко седмици тя отново се омъжи.

„Дългото венцелистче на морето” вече се превежда, английското му издание ще се появи през януари 2020 г.

ДС