Нова концертна зала? Имаме – зала 1 на НДК, нека да я ремонтираме

Помните ли инициативата на група интелектуалци от симфоничната сцена? Поискаха нова концертна зала. Идеята им прозвуча по-скоро като мечта, с размах и мащаби, подходящи за друго време, друга публика, друга власт. Но са прави – изпълнителите в класиката имат нужда от по-голяма сцена, а публиката им от по-широк салон, наличната зала „България“ не стига за всички формации и зрители. Но вместо сложната схема с Царските конюшни съществува по-практичен вариант – зала 1 на НДК.

Подсказа ни го, логично, Мирослав Боршош. Директорът на Двореца в момента ръководи първия голям ремонт в сградата, открита преди 35 години. Поводът е предстоящото през 2018 г. председателство на Съвета на ЕС в страната ни, което ще се проведе основно в НДК.

На най-високия европейски форум България трябва да предложи перфектно организирани събития, а покрай тях Дворецът има шанс да се превърне в един от най-модерните конгресни центрове в света, както и притегателен център за софиянци и гостите на столицата. Сърцето на председателството ще бъде зала 3, където ще бъде изградена по-голяма, по-удобна и по-функционална зала от тази на Съвета на Европейския съюз в Брюксел в момента. Преустроени ще бъдат последните три етажа – залите 7, 8 и 9, зала 6 ще бъде превърната в място за пресконференции и ще е непосредствено свързана с новия пресцентър на НДК. Панорамният ресторант – където ще се хранят делегатите – ще бъде изцяло обновен. А над вход А6 при южната фасада, откъдето ще бъде достъпът на гостите от най-високо ниво (премиери и президенти), ще се издига нова козирка с метална конструкция и стъклено покритие…

Но зала 1 – най-представителното пространство в НДК, там, където България ще влезе в ролята си на председател на Съвета на ЕС – няма да бъде докосната.

Оборудването на зала 1 е морално остаряло, но там продължават да се случват някои от най-интересните събития у нас. На снимката: сцената с поклона от „Възгледите…“ на Камен Донев. Снимка: 3inSpirit

Правителството е гласувало 35 милиона лева, предназначени за всички преустройства. Дотук са отпуснати половината, а втората част се бави. Директорът Боршош се надява останалите пари да бъдат преведени навреме. В противен случай сценарият би бил „ужасяващ“ – ремонтът ще спре.

„Вече сериозно сме напреднали – обясни пред „Площад Славейков“ директорът на НДК. – Най-важното е, че сме избрали изпълнителите на основните обществени поръчки. Техническата подготовка е на фаза довършване на цялостния работен проект. Смятам, че сме в нормално темпо, що се касае за работата. Но при финансирането засега са преведени половината средства, от които се нуждаем. Получихме и допълнително задание от службите за сигурност, което тепърва трябва да остойностим.“

НДК разполага с няколко пространства, които са в готовност за събитията през 2018-а – Литературен клуб „Перото“, Клуб ДНК и Театър „Азарян“. Зала 4 също ще бъде ремонтирана, както и всички настилки и облицовки на подове, стени и тавани в сградата.

След промените зала 3 ще бъде най-модерното пространство за събития в България, убеден е Мирослав Боршош. Тя ще бъде оборудвана с озвучителна и осветителна техника, каквато досега бе наемана от външни фирми. Там ще може да бъдат провеждани и събития с по-авангардни концепции, сцената може да бъде поставяна дори в средата на залата. Капацитетът й ще е 1500 правостоящи или 1200 седящи места.

След преустройството зала 3 ще бъде най-модерното пространство за събития в България, убеден е Мирослав Боршош.

Зала 1 не е била включена в адаптацията на НДК, защото не било предвидено там да има събития, свързани с председателството. Очертава се обаче тъкмо там да е откриването – а не в зала „София“ в бившия Партиен дом, за чийто ремонт държавата отпусна 23,4 млн. лв. Но обновяването й ще приключи… след края на председателството ни. Първоначалната идея на поръчката се губи, но въпреки това документът за финансирането е в сила и преустройството ще бъде извършено. За удобство на депутатите.

За разлика от зала „София“, зала 1 не е за бутикова публика – тя е полифункционална, а и в нея се провеждат много от най-значимите културни събития в страната. Според Мирослав Боршош ремонтът на залата ще струва значително по-малко от този в Партийния дом. Трябва да бъдат подменени изцяло звукът, осветлението, акустичните пана и седалките, които не са в добро състояние. Всеизвестно е, че акустиката в зала 1 не е добра – проблем, заложен още при изграждането й. И най-добрите ни озвучители не могат да коригират дефекта. Това обаче ще се промени след ремонта, смята Боршош. Според него между 8-10 милиона лева са нужни, за да бъде подменено цялото оборудване на зала 1, включително за нови седалки.

„Това е в рамките на приемливото. Можем да говорим и за по-високи суми, но вместо това можем да създадем базисните условия, за да има всичко необходимо за провеждането на едно събитие – казва Мирослав Боршош. – Ако се нуждаете от нещо специално, разбира се, ще трябва да си го наемете. Но в момента залата не предлага почти нищо.“

Ако искаме сградата да бъде на световно ниво, не можем да минем без тази инвестиция, твърди Боршош. Той смята, че преустройството на зала 1 би създало перфектните условия за провеждане на симфонични концерти и да поеме публика отвъд възможностите на зала „България“. Така покрай председателството ни културата ще получи пространството, за което мечтае.

„Всяка инвестиция в икономиката има възвръщаемост. Ние внасяме своите данъци в държавата – в момента те са в порядъка на около 600 хил. лв. А когато имаме повече събития и съответно и приходите ни са по-големи, и данъкът ще се върне обратно в хазната. Смятам, че след 2018-а данъкът, който ще внасяме, може би ще стигне 1 млн. лв. Така че сградата в неголям период може да възвърне парите, вложени в ремонта й“, обясни Мирослав Боршош.

Има страни, в които въпросът защо трябва да се дават още пари за култура звучи нелепо. Но у нас този проблем периодично се завръща в обществения дебат, при това като съпоставя културата с други сфери, „по-нуждаещи“ от държавно финансиране. У творците се създава чувство за вина, че за тях държавата харчи, а не инвестира.

„Ако някой намери доводи защо не трябва да бъдат давани средства за здравеопазване, той вероятно ще намери обяснение и защо не са нужни пари и за култура… Живеем във време, в което нацията ни се нуждае от духовно извисяване, а културата и образованието са неговите естествени стълбове“, казва Боршош.

Можем да вярваме във волята за позитивна промяна. Само един от примерите за това е едно забележително отсъствие – от две години чалга концертите напуснаха коледния афиш на НДК. Мястото е освободено за висока култура.

Кадри от ремонта в НДК:

Офисът, от който се ръководи ремонтът

Зала 1 – не се ремонтира

Телевизионното студио на НДК

Един от малките салони като този ще има подвижна стена, чрез която пространството ще може да се отваря към съседната зала 3.

Мострите за мокета

Мострите за настилките на пода

След ремонта указателните табели в НДК няма да бъдат като ребуси.