Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Искате всичко? Добре дошли в Страната на хилядите желания, където няма да го получите

Ново издание на книгата на Андре Мороа, в което всичко е цветно (откъс)

Илюстрациите на Тоня Горанова в старото издание на „Страната на хидялите желания“ бяха предимно черно-бели. Сега всички са цветни. Снимка: Площад Славейков - Искате всичко? Добре дошли в Страната на хилядите желания, където няма да го получите

Илюстрациите на Тоня Горанова в старото издание на „Страната на хидялите желания“ бяха предимно черно-бели. Сега всички са цветни. Снимка: Площад Славейков

Мечтаем да се озовем в Страната на хилядите желания още с първите играчки, които желаем, но не получаваме. После нещата, които искаме, стават все повече и все по-разнообразни, а приказките ни уверяват, че всичко е възможно. С времето камарата от неизпълнени желания все повече нараства, а с времето се налага да преосмислим копнежите си, да осъзнаем, че те не трябва да нараняват или пречат на другите.

Андре Мороа разказва подобна приказка в „Страната на хилядите желания“. Малката Мишел (прототип е дъщеря му) е подразнена, че не може винаги да прави каквото си иска и една вечер си ляга огорчена от това. Още със затварянето на очите си тя се озовава на странно място, където трябва да разтълкува сън на фараон, а гарван с очила над клюна я подлага на изпит за фея, което ще ѝ отвори пътя към Вълшебната градина, където можеш да си пожелаеш всичко и да го получиш. Дават ѝ рокля от небесен плат, крила и вълшебна пръчица и така костюмирана тя полита към мечтаното място. То обаче гъмжи от малки момиченца и момченца, които неистово искат различни неща. Мишел открива, че повечето деца предпочитат да се сбият с някого, да попречат на нечие желание или да си измислят свои правила. И дори в Страната на хилядите желания не можеш да правиш каквото си щеш, защото някой друг иска точно обратното.

За пръв път „Страната на хилядите желания“ излиза в България през 1980 година в превод на Анна Сталева и с илюстрациите на Тоня Горанова. В книгата влиза още една детска история на Мороа – „Лападунди и тънкофини“. Част от картинките са цветни, а повечето черно-бели. Наскоро двете приказки излязоха отново в отделни книги. Те са част от поредицата на издателство „Лист“ „Детски шедьоври от велики писатели“. В новите издания Тоня Горанова оцветява старите черно-бели картинки и добавя десетки нови.

В двете книги Мороа засяга важни теми като абсурдността на войната, разделението и нетолерантността (в „Лападунди и тънкофини“), поемането на отговорност и важността да бъдем добри един към друг (в „Страната на хилядите желания“). А най-вече ни учи на това, че можем сами да изградим своята Страна на хилядите желания, в която може да има място за всички.

Предлагаме ви два откъса от „Страната на хилядите желания“, предоставени от изд. „Лист“. Да надникнем във Вълшебната градина:

Г-н Смутензасрамен натисна бутонче, скрито в кората на дъба и една врата се отвори.

– О! – възкликна Мишел. – Какъв чуден асансьор! Колко би се радвал брат ми Оливие! Той обожава асансьорите.

– А вие? – попита я Смутезасрамен.

– Аз ли? Аз обичам гарваните – отвърна Мишел, която беше започнала да го опознава.

Черният гарван се изчерви от удоволствие и погали краката на Мишел с крилото си.

– Вие сте славна феичка – каза ѝ той. – А сега, чуйте: ще влезете в асаньора, ще затворите грижливо вратата и ще натиснете бутона ШЕВ. Щом асансьорът спре, ще излезете…

– И ще върна асансьора – каза Мишел.

– Ако искате – забеляза Гарванът. – Вие сте фея, правете каквото си искате… Вдясно ще видите врата и на нея надпис: Госпожица Небесна. Ще почукате… Госпожица Небесна е гардеробиерката на феите.

– Мила ли е? – попита Мишел.

– Гардеробиерка е – отвърна Смутензасрамен.

***

В един ъгъл те попаднаха на няколко момиченца, които играеха на портрети и се опитваха да отгатнат.

– Мъж ли е? – попита Мишел.

– Да – отвърна едно момиченце.

– Жив ли е?

– Да – отвърна друго.

– В Париж ли живее?

– Да – обади се трето.

– Важна личност ли е?

– Много важна – кимна четвърто.

– Сигурно е президентът на републиката – предположи Мишел.

– Нищо подобно, това е Жана д’Арк – заяви пето.

– Как така? – изуми се Мишел. – Нали ми казахте, че е мъж?

– Може да е каквото си ще! – отвърна същото момиченце.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах