Искра Донова – бунтарката, която иска да се събужда усмихната

Как няколко думи в българската интернет махала могат да докарат главоболие на най-големия филмов продуцент у нас Митовски, демонстрира Искра Донова, звезда от сцената на Младежкия театър.

Актрисата, чието име телевизионната публика вероятно не познава, предизвика възхищението на цялата актьорска гилдия, след като си поиска публично парите от филмовата компания на Димитър Митовски и Димитър Гочев „Камера”, неизплатени за играта й в „Революция Z” и „Фамилията”. Донова няма големи роли, но пък не е единствената измамена. Вече осми месец не само нейните хонорари не са изплатени, но и на още десетки актьори, сценаристи, хора от техническия екип, дори на онези, които са носили кафе на снимачната площадка. Искра Донова разкри публично тайната на Краля на сериалите Митовски, разкри и лъжата му, че не плаща заради Би Ти Ви, които уж не са им се били издължили, и го накара само за ден да обещае публично, че ще им брои хонорарите до стотинка.

Аплодисменти за това момиче!

Ще видим дали и как ще стане. Но в хора на обречените, които надигнаха глас след Искра, че също чакат парите си от Митовски и Гочев, прозвуча неуверено и един въпрос – нещо като констатация с нотка на присмех: Коя е тя, че ще заявява претенции към Димитър Митовски!

Искра Донова е човек на спонтанното действие. Решението да разкрие голата истина за „Камера” обаче не е импулсивно, отлагано е и е дълго обмисляно. Осъзнава, че у нея има твърде много тестостерон, макар все още да е болезнена романтичка, действително поведението й е много повече мъжко от това на мнозина нейни колеги, които си траят и преглъщат, когато са прецакани. Искра признава пред себе си, че да говориш истината като тази за Митовски е лукс, който малцина нейни колеги могат да си позволят. Тя e на 31, все още няма семейство и деца, заради които вероятно би премълчала издевателства над личността като това да работиш, без да ти плащат.

Казва, че го е направила, защото й е писнало. Твърди, че някои са постъпили „по-културно” от нея – завели са дело срещу Митовски и Гочев за липсващите хонорари. Проблемът, според нея е, че твърде много хора у нас казват, че ще направят нещо, че ще реагират, и в крайна сметка си остават с намерението. Вбесява се, че повечето около нея се оплакват и примиряват. Нейният бунт, по думите й, не е заради другите, а заради самата нея. Не го прави дори, за да си върне парите. А заради това, че й се струва нечестно. Протестът й не е срещу Митовски и Гочев конкретно. А от яд, че тук, в България, нищо добро не се случва, не предстои и да се случи. Искра не очаква никакво бъдеще за себе си в тази страна – като актриса вижда перспективи, но не и като себеуважаваща се личност.

Репетира, след това играе пред публика, вечер обаче си тръгва от театъра все по-тъжна: „Хората ми ръкопляскат, радват ми се, смеят се, но какво от това?! Цял живот съм искала да бъда актриса, работя в прекрасен театър, с прекрасни колеги, прекрасни роли съм имала. Мечтата ми обаче е тотално разбита”.

„Времето, в което живеем, твърде бързо ни сломява, примирява ни да си мълчим, да мрънкаме по заведенията, – казва бунтарката от Младежкия театър. – Или пък ни прогонва от България. В повечето страни, в които съм била по света, никой не ти пречи да живееш така, както искаш. Ако не желаеш да спазваш законите, си има последствия. Ако искаш да работиш и да имаш пари – работи, няма проблем. А ние тук половината не работим и си губим времето в мрънкане. Това важи и за актьорите. Голяма част от колегите ми имат много свободно време, но нищо не правят, не се развиват, не се усъвършенстват. Може би не намират смисъл. Разбира се, актьорската заплата е безобразно ниска, бюджетите в театрите са намалени…”.

Донова се възмущава от реакцията на колегите си, когато избухва новината, че Митовски не плаща. Десетки й пишат на „лични” във фейсбук и казват – ами, моите пари са малко, защо да правя панаири; едва съм си платил еди кое си… „Защо движещата сила трябва да е съжалението, – ядосва се тя. – Може би искат просто да си споделим проблемите и аз да им отвърна: „О, да, и аз съм така”, тъгата да ни обхване всичките и да си кажем: „Ех, майка му стара…, но спокойно, никой не е по-добре от мен, на всички ни е зле!”.

Според нея проблемите в културата не идват само от липсата на пари, а от манталитета ни. От това, че ние, българите, нищо не вършим докрай. Искра има чувството, че в първата половина от мандата си политиците у нас обясняват защо не могат да свършат нещо, а във втората гледат да се налапат, преди да си тръгнат от властта. Но не само те, повечето българи по думите й действат на същия принцип – не се занимаваме защо и как да свършим нещо, а защо не можем да го свършим и кой друг е виновен за това.

Колкото повече пътува по света, където живеят брат й и сестра й, толкова й е по-трудно да приема абсурдите у нас. Обича си България, но ненавижда държавата. Ненавижда, когато тича на плажа и срещне непознати, да й подхвърлят: „Гледай я па тая?!”

Преди 2 седмици Донова се връща от Амстердам, Холандия. Твърди, че с удоволствие би останала като сервитьорка. Харесва й, че там хората уважават работата си. „И аз бих го правила. Така и така също обслужвам хора в театъра – душевно, а и нямам никакъв проблем с физическия труд. Мога да сервирам и тук, в България, но предпочитам да сервирам на усмихнати хора в Амстердам”.

Смисъл у нас намира единствено на сцената, когато се задълбочава в ролята си, това я завладява, кара я да лети. За възвишение в кариерата си смята ролята си в представлението „Любов и пари”. В него има монолог на финала, в който говори за смисъла. Осветлението в салона не е толкова силно и Искра успява да види очите на хората, да усети, че нещо минава през тях. Дори за 5 минути човек да се замисли след представление – кога е обичал, обичал ли е въобще, какъв е смисълът да обичаш…, за нея си е струвало.

„Като върхове в професията си приемам не точно театралните събития, а срещите с хора. Тогава, когато съм създавала приятелства завинаги – например в спектакъла „Канкун”, също в „Норост”, това беше връх и за Младежкия театър, защото взе много награди”.

Искра отказва животът й да премине в мрънкане с приятели: „Искам да се събуждам с усмивка, да се влюбя безобразно, единствено това би осмислило живота ми”.

Позволява си да не мълчи и да се бунтува, защото не е стигнала до фазата да оцелява. Би мила чинии, ще търка подове… Но иска ведро да изпие една бира след работния ден. Независимо къде, независимо какво е работила. Нейна приятелка в Лондон има фирма за почистване, работи до припадък, но след това ходи да се замеря с домати в Барселона. „А тук играеш на сцената и си в невъзможност да отидеш дори на доктор, да си направиш профилактичен преглед за нещо… Всичко е зле. Ходиш по улиците, оглеждаш се в хората и отказваш повече да излизаш. Защото всички са нещастни и съсипани.”

„Не виждам изход. Всичко е безсмислено. Да поживеем малко, да породим едно-две деца, молим се да заминат за чужбина, след време ще получим някой и друг инфаркт, защото сме блъскали в този живот като ненормални, ако дойде да ни вземе Бърза помощ, може би ще ни сложат някой и друг стенд и ще сме още малко окей, ако не – ще умрем. Ей така протича целият ни живот”.

Донова напоследък си мисли, че на България не й е било нужно Освобождение от турското робство или от социализма. „За нас най-добрата комбинация комунизъм с турско робство, защото така ще имаме наистина грандиозна причина да мрънкаме. Ще имаме сила някъде отгоре, която ще ни пречи да сме добри и да правим нещо. Ще имаме истински противник. В момента противниците сме си самите ние – ние бездействаме. Като ни падне в дупка колата, не завеждаме дело срещу Общината; като си изтупа съседката отгоре килима от балкона, нищо не казваме… И понеже толкова много мълчим и си траем, накрая изливаме всичко върху най-близките си”.