Истината за българските сериали ІІ. Турци по неволя

Миналата седмица написах текст за българските сериали, който предизвика много по-голям интерес, отколкото очаквах. От реакциите разбрах, че хората истински се вълнуват от това дали ще има сериали родно производство. Налага се да продължа темата, защото смятам, че е важна за всички нас – зрители, актьори, режисьори, сценаристи, продуценти и телевизии. Тя е важна за българската култура. Искам с тази тема да провокирам обществен дебат, който може да се каже, че започна и с интервюто на режисьора Виктор Божинов на същата тема, в което той каза също „истината за българските сериали“, и тя е много сходна с това, за което писах миналата седмица.

Неофициална, но вярна информация е, че цената, на която българските телевизии купуват един турски сериал е 5000 лв., което са смешни пари. Проблемът е, че всъщност няма нищо смешно в тях, защото заради тези 5000 лв. на сериал, благодарение на който баби, лели и каки залепват пред телевизорите, на практика се спира производството на българска продукция. Шефовете на частните, но НАЦИОНАЛНИ телевизии, разбираемо предпочитат да плащат по 5000 лв. за цял турски сериал срещу два сезона от по 24 епизода, струващи над 1 000 000 лв. Да, разбираемо е, но в някаква степен е национално предателство. То свежда телевизията до пазар за домати, внесени от Турция. Домати са, ядем ги, но те също са последствие от анти-българска политика, довела до това малките производители да не могат да се борят за място под слънцето с продукцията си.

Политиката на телевизиите е да ни продават само турско, защото така пълнят банковите сметки на чуждестранните си собственици – Би Ти Ви е собственост на „Тайм Уорнър“, Нова тв е пък на шведската корпорация MTG. И всъщност тези две национални телевизии са национални само по определение, с което са получили лиценз. Извън това те нямат нищо общо с България и националните ни интереси. Тяхната задача е да пълнят сметките на корпорации извън България. Съответно търсят най-лесната печалба, която се изразява в купуването на турски сериали и продуцирането на безкрайна верига от формати, купени от други чужди корпорации, в които се „продават“ български таланти. Може да се каже, че се продават като домати на безценица на бедните български зрители.

Добрата новина е, че и тези формати вече не дават резултатите, които се очакват от тях, и рейтингите им са ниски. Народът не може да бъде лъган до безкрайност с едни и същи похвати и един и същ генетично-модифициран продукт. Българските сериали може да не бяха с качеството на американските, но това беше телевизия в развитие. С тях предлагахме на зрителите ни истории от нашия, български живот, а не от живота на турците, които са ни съседи, но са различен народ с различни идеали и народопсихология. Да не говорим, че сериалите им са много повече от сериали – те реализират успешна външна политика с вълната от тяхно производство, която заля света. Докато нашата вътрешна политика е да се самоунищожаваме с унищожението на българското производство.

Другата добра новина е, че и те се изчерпват. Хора, които следят всичко турско заслужаващо внимание, казват, че има спад в качеството на драматургията. Това е нормално при такова огромно производство – сюжетите започват да се изчерпват. И телевизиите ще започнат да предлагат не само турски сериали, но все по-лоши турски сериали.

Аз се обръщам към колегите ми артисти, режисьори, продуценти, сценаристи, с апел да не мълчат и да подкрепят не само своите интереси и тези на българските зрители, но буквално националния ни интерес! Не може отново да се случва това, което се случи с киното ни за едни съсипващи поне 10 години, в които нямаше български филми, защото нямаше пари за тях. Това беше геноцид над националната ни култура и идентичност. В момента телевизиите правят абсолютно същото, но по-лошо, защото налагат чужда култура и чужда идентичност – ние сме под робството на турските сериали. Нямам нищо против тях, нито против Турция, но това не е нашият живот, а е животът на едни чужди хора, който тъй наречените национални частни телевизии ни налагат да гледаме и възприемаме като свой.

С лека ръка се зачеркват години, в които бяха създадени успешни и любими сериали, както и неуспешни такива. Бяха обучени хора, беше възпитана публика да очаква да вижда живота си на екран, бяха създадени много работни места. Зрителите се вълнуваха от историите, които гледаха, и живееха с тях.

Непростимо е Би Ти Ви и Нова тв да не продуцират поне по 2 сериала годишно. Не говорим за астрономически цифри, а за санитарния минимум на българското – доказателството, че са национални, а не само корпоративни.

Не бива да предаваме сами себе си, въпреки че това е станало до такава степен практика в начина, по който България е управлявана, че всички сме като под постоянна упойка и вече не реагираме на посегателствата над интересите ни на български граждани.

Това, за което апелирам, не е плод на болен национализъм, а опит да не гледаме пак и пак как се руши българската култура. Гилдиите са тези, които трябва да попречат на чуждата корпоративна алчност да ни прави турци по неволя.

Не сме турци! И няма причина да се съгласяваме безропотно да бъдем. Защото сме българи.