Графити (от италиански множествено число на graffito) са писания или рисунки, надраскани, изчегъртани или нарисувани върху стени, огради, сгради и други архитектурни елементи – обикновено обществена собственост, много малко хора драскат по стените вкъщи, след като прехвърлят 7-годишна възраст.
През 40-те години у нас лозунги като „ Да живее СССР“ и рисунки на звезди, сърпове и чукове са се пишели най-често с парче тухла. Днес за надписи като „Долу Леeвски“ и рисунки (най-често) нeразбираеми за масовата публика йероглифи и абстракции, се използват спрейове и маркери.
Хубавото е, че художествените търсения общо взето надделяха над политическото противопоставяне. А пък новите материали вдигнаха значително качеството на този най-демократичен вид свободно изразяване. Е, у нас още нямаме български Банкси, но си имаме Насимо. За съжаление той е толкова добър, че рисува по чужбинските стени, а у нас обикновено излага в галериите. Графити артистът е истински народен художник – той твори без добавка към пенсията, без гарантирани откупки, без пари, без слава, но и без цензура. Градът е неговата галерия и тя работи без почивен ден от 0 до 24 ч.
Ето какво видяхме за два часа в района на столичната улица Шишман и околностите й:
Типично произведение в жанра – ярки цветове, неясно, но опитимистично на вид послание, буква, която има заешки уши, и друга, която прилича на усмихнато лице.
Опит за противопоставяне на хомофобията, който в този контекст губи от силата си.
Уличният автор отдава почит към великия Тупак. Защо е син ли? Така го вижда творецът.
Тук са работили независимо един от друг поне трима автори, като всеки следващ е променял идеята на предишния, без да я унищожи.
Любопитна комбинация от загадъчна рисунка и загадъчен текст, „защото манталитетът си е наш“.
Доста старателно пълноцветно изображение – шарена кръпка на жълто-сивия фон.
Същият почерк като от предишната творба, но в много по-разширен мащаб – вероятно обща поръчка от наематели на магазините в сградата, което я отделя рязко от околната среда, като паун сред гарги.
Имитация на стрийт арт: входът на една много малка, но престижна галерия – чашата бира в левия горен ъгъл е чудесен акцент.
Любовта е навсякъде.
Има и хоризонтални графити – ако всички бяха вертикални, щеше да е скучно. А скуката убива.
Салвадор Дали качва слоновете на паешки крака, този анонимен художник ги облича в зеброва кожа, а сюрреализмът излиза на улицата.
Големите зъби в комбинация със зелен цвят на кожата не са добър знак. Застрашителното послание тук е допълнено от череп с кръстосани кости.
Знаете ли какво се е случило през 1914 г.? Ужасно много неща. На мен любимото ми е, че Чарли Чаплин дебютира в киното, но този готически надпис може да ви накара да мислите за какво ли не.
Някои Графити са в състояние да изменят радикално общественото послание на един монумент.
Хубаво е всички да знаем, че А. А. настина е прекрасна – но за да няма объркване, се надявам, че сред познатите й има само един с инициали С.Т.
Обикновено уличните артистите рисуват по паметниците, после Общината изпраща някой да ги почисти. Тук общински служители са „почистили“ това парче от Берлинската стена от оригиналните графити, а после се е наложило да ги възстановят – доколкото могат.
Просто кученце
Тази врата в София…
… и тази във Ванкувър (19 часа път със самолет) сякаш са рисувани от един художник.
Артът в България (а и навсякъде) , често се сблъска с големи свинщини.
Тук няма какво да се добави.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN)
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение
