Истинският Чернобил. Забранената зона 33 години след аварията

Учените: Животните са много по-устойчиви на радиация и са в състояние бързо да се адаптират

С помощта на дронове, съоръжени с камери и спектрометри, учени изследват дивия живот и интензивността на радиацията в забранената зона. Снимка: Стопкадър, NCNRobotics @UOBFlightLab - Истинският Чернобил. Забранената зона 33 години след аварията

С помощта на дронове, съоръжени с камери и спектрометри, учени изследват дивия живот и интензивността на радиацията в забранената зона. Снимка: Стопкадър, NCNRobotics @UOBFlightLab

Последният, пети епизод на сериала „Чернобил”, съвместен проект на американската компания HBO и британската Sky, днес излиза у нас. Сериалът е основан на реални събития – аварията и борбата за ликвидация на последиците от нея в съветската АЕЦ „Ленин”.

В резултат на взрива в четвърти енергоблок на централата в околната среда са изпуснати около 400 пъти повече радиоактивни вещества, отколкото по време на експлозията на атомната бомба, която унищожи Хирошима.

Оценките за броя на жертвите на трагедията силно се разминават. Според официални данни на ООН, като пряк резултат от инцидента са загинали само около 50 души, а още около 4000 – от здравни проблеми, причинени от радиацията. Има обаче и други проучвания, които доказват, че стотици хиляди хора са станали жертви на радиоактивното изпускане, а две десетилетия по-късно аварията в Чернобилската атомна електроцентрала вече е отнела – пряко или косвено – до 200 хиляди живота.

Трагедията в Чернобил остава и до днес най-голямата технологична катастрофа в историята на човечеството. Учените внимателно наблюдават какво се случва в най-засегнатия от радиацията район, като се опитват да оценят дългосрочните последици от тази авария върху околната среда.

Отговор на въпроса какво се случва там днес търси Би Би Си.

Живот в „мъртвата гора”

Боровата гора в непосредствена близост до електроцентралата е получила толкова висока доза радиация, че дърветата са умрели незабавно и са се оцветили в червеникав цвят. От животните почти никое не е оцеляло. Изглеждало очевидно, че тази зона е абсолютно неподходяща за живот – и ще остане мъртва в продължение на поне няколко века (като се има предвид скоростта, с която радиоактивните вещества се разпадат и престават да бъдат опасни).

Само че днес, 33 години след инцидента, изоставената забранена зона се е превърнала в истински резерват. Тук живеят мечки и биволи, вълци и рисове, диви свине и коне на Пржевалски – и много други животни, без да се броят няколкостотин видове птици.

Киномания

Някои от днешните обитатели на Червената гора. Снимки: Tree projecт/Sergey Gaschak

През 2014 г. учени са инсталирали в забранената зона 42 видеокамери, реагиращи на движение, и са започнали преброяване на горските обитателите. Изследователите с изненада открили, че високото ниво на радиация, останало в Червената гора, почти не е имало отрицателен ефект върху дивата природа на Чернобил. Разбира се, има и някои отклонения. Например албинизмът при птиците се среща по-често, насекомите в мъртвите гори живеят по-кратко, отколкото извън тях, а гризачите имат значително по-малобройно потомство.

Като цяло обаче, естественото разнообразие е невероятно. Според учените, животните са се оказали много по-устойчиви на радиация от очакваното, и са в състояние бързо да се адаптират. Немалка роля, разбира се, е изиграло и пълното отсъствие на хора на тази територия.

„Изглежда, че в средносрочен план присъствието на хора и техните продукти има много по-негативен ефект върху дивата природа, отколкото атомната катастрофа”, заключава испанският биолог Херман Орисаола.

Да населим Чернобил?

Радиационното ниво около атомната електроцентрала в Чернобил вече е много по-ниско, отколкото непосредствено след инцидента, но все още е твърде опасно за човека. Най-близкият до мястото на катастрофата град Припят е обявен за необитаем за следващите 24 хиляди години. Това обаче не означава, че тази територия не може да се използва по друг начин. Така например годишно около 70 хиляди туристи посещават Забранената зона.

Върху саркофага, покриващ разрушената сграда на реактора, са инсталирани почти 4000 слънчеви панела. Атомната електроцентрала се е превърнала в слънчева. В същото време радиационното замърсяване в „мъртвата гора” е изключително неравномерно. Канадският биолог Тимъти Мусо го сравнява с одеало от различни парчета плат.

„Някои райони са много, много радиоактивни – едва ли ще срещнете такова радиационно ниво другаде на планетата. Но други – с размери до един или дори два километра – може да се окажат абсолютно чисти”, обяснява той.

За да разберат кои части на засегнатата зона са най-опасни, учени от Университета в Бристъл с помощта на два безпилотни самолета са съставили подробна триизмерна радиационна карта на Червената гора.

Тъй като саркофагът, инсталиран през 2016 г., потиска радиацията на експлодиралия реактор около 10 пъти, промишленият гараж, намиращ се наблизо, е най-ярката точка на картата, където старото оборудване за почистване на района ръждясва вече 30 години. В това няма нищо странно, ако си спомним, че тези машини са са използвани веднага след инцидента за събиране на замърсената почва.

Изоставени машини край село Бурякивка, участвали в почистването след аварията. Снимка: Pripyat-city.ru

Но последиците от катастрофата все още се усещат и отвъд забранената зона. Например миналогодишното проучване показа, че кравите в Ровенска област все още произвеждат мляко, в което съдържанието на радиоактивен цезий-137 надвишава 3,5 пъти допустимото ниво.

И въпреки че оценките на това, което се случва с Чернобил, се различават значително в степента на оптимизъм, учените са единодушни в едно: три десетилетия е твърде кратко време за атомна катастрофа. Тепърва ни предстои да оценим истинските мащаби на Чернобилската трагедия.

Вижте още: АКО „ЧЕРНОБИЛ“ НА HBO БЕШЕ СНИМАН ОТ РУСНАЦИ

Bookshop 728×90