Истинският Дракула влита с пълна мощ

Българският читател за първи път, повече от 110 години след оригиналната публикация, ще може да се докосне до пълния и неподправен текст на Брам Стокър „Дракула“. След няколкото осакатени версии на романа, излизали след ’89-а година у нас, сега на пазара се появяват две нови издания – на „Дежа бук“ и на „Персей“. Битката изглежда ще е ожесточена, защото и двете книги разполагат със своите предимства.

Първи по книжарниците ще влети „Дракула“ на „Персей“ – още тази седмица, в превод на Емил Минчев (който макар и млад, е познат с нови преводи на Оскар Уайлд и Франсис Скот Фицджералд), обем от 448 страници и цена от 16 лева.

В края на март или началото на април излиза от печат и „Дракула“ на „Дежа Бук“ – в луксозно издание с твърди корици и превод на дебютанта в бранша, но експерт в областта на викторианската епоха и творчеството на Брам Стокър – Слави Ганев. Цената все още не е окончателна, но ще бъде около 20 лева, каза издателят Благой Иванов пред „Площад Славейков“.

На български език читателите са виждали „Дракула“ за първи път през 1991 г., когато излиза евтино издание на „Гулев“ в превод на Теодор Михайлов. То обаче не е по пълния текст на романа на Стокър, а според експерти големи части от него са всъщност преразказ на историята. През годините този превод е бил препечатван няколко пъти, но нов, по целия „Дракула“ досега не бе правен.

От предговора до бележките

Разликата между двете нови книги, на „Персей“ и „Дежа Бук“, е освен в цената, превода и оформлението, и в енциклопедичния материал и приложенията, които е включило второто издателство.

И в двата варианта ще можем да видим пълния текст на Стокър. „Дежа Бук“, които са във финална фаза на проекта си, обаче са включили и обширен предговор въведение в историята на романа и епохата, дело на преводача Слави Ганев, както и над 500 бележки в края на книгата, изясняващи всеки детайл от повествованието.

„Дракула“ на младото издателство има и две приложения. В едното е поместена първата глава от оригиналния ръкопис на книгата, публикувана посмъртно като отделен разказ на Стокър в сборника „Гостът на Дракула“. Този разказ, както и останалите в сборника, които не са за вампира, вече е излизал на български – в едноименната книга на „Персей“ от 2009 г. Второто приложение на „Дежа Бук“ е интервю с автора, взето през 1897 г.

Цената, преводът и луксът

Големият въпрос е какво ще изберат читателите. Несъмнено гладът за истински и неподправен Дракула, който да надникне от ковчега си в Трансилвания, е огромен и беше крайно време да всее малко ужас и у българите.

Дали обаче те веднага ще се втурнат към книжарниците, за да са сред първите, които ще видят пълен превод на „Дракула“ – в книгата на „Персей“, а и ще бъдат привлечени от малко по-ниската цена? Или ще почакат няколко седмици, за да държат в ръце луксозно издание, подплатено с допълнения, чиято стойност никак не е за пренебрегване?

Или основното при тях ще е основният текст и преводът – ще се доверят ли на младия Слави Ганев, специалист по епохата и Стокър, но засега неопитен преводач, или ще заложат на друго младо име, което обаче вече има зад гърба си няколко значими превода – Емил Минчев?