Истинският Фреди – една грижливо пазена тайна

Нова колекция с песни на непрежалимия Фреди Меркюри излезе в средата на октомври. По този повод Би Би Си изследва фактите за културния бекграунд и сексуалните предпочитания на звездата, която винаги е избягвала тези две теми.

Фреди Меркюри написва песента „Love Kills“ (Любовта убива) през 1984-а – две години, след като в Ню Йорк е основана организацията „Gay Men’s Health Crisis“ – и тя става първият му самостоятелен хит. В текста на песента не се споменава заболяването, от което седем години по-късно умира Фреди, но вероятно самото ѝ име е леко завоалиран намек.

„При Фреди всичко имаше подтекст”, казва Мартин Астън, автор на книгата „Breaking Down The Walls Of Heartache: How Music Came Out” (Да разбиеш стените на сърдечната болка: как възникна музиката).

„Love Kills“ е една от песните в новия сборник със записи на вокалиста „Never Boring“ (Никога скучен), който се състои от три диска. Той включва песни, записани от Меркюри без „Куийн”, сред тях от единствения му солоалбум от 1985 г. „Mr Bad Guy“ и от „Barcelona“ (1988), амбициозния албум, записан с оперната дива Монсерат Кабайе.

Колекцията „Never Boring” е чудесен повод да се потопим в соловото творчество на Фреди, което винаги е оставало на по-заден план (особено след излизането на филма „Бохемска рапсодия”), и да се опитаме да разберем по-добре неговата сложна личност, да изследваме статуса му като символ с куиър* идентичност.

Впрочем, въпреки шумния успех на „Бохемска рапсодия” миналата година, авторите на филма бяха обвинени, че са показали доста неясно отношенията на Фреди с мъжете. Днес вече е невъзможно да разберем за какъв се е смятал самият Фреди по отношение на сексуалността, защото той никога не е говорил пряко за това (поне публично). Но приживе британският таблоид „Sun“ го споменаваше като „бисексуалната рокзвезда”, а през последните години медиите често го наричат ​​гей.

През 1974 г., на директен въпрос на журналист от „Ню Мюзикъл Експрес“ за хомосексуалния му опит, той отговаря:

„Да кажем, че имаше време, когато бях млад и зелен. Всички момчета преминават през това. И аз съм бил обект на някои ученически шеги. Нямам намерение да разказвам по-подробно за това”.

В друг случай отговаря на подобен въпрос по-игриво:

„Аз съм толкова гей, колкото съм нарцис, скъпи”.

Макар и през последните шест години преди смъртта си Меркюри да живее с мъж, основната част от имотите си завещава на Мери Остин – жената, с която е живял горе-долу също толкова време през 70-те, и с която остава близък до края на живота си. Тя и до днес живее в „Гардън Лодж“, имението в Кенсингтън, където Меркюри прекарва последните си години. Тя рядко дава интервюта, но през 2013 г. разказа пред „Дейли Мейл“ за думите, които Меркюри ѝ казал малко преди смъртта си:

„Ако всичко беше станало по различен начин, ти щеше да си моя съпруга и къщата пак щеше да остане за теб“.

Нова личност

Сексуалните предпочитания не са единственият сложен за ориентиране аспект от личността на Меркюри. Той е роден през 1946 г. като Фарук Булсара в семейство на индийски парси в Занзибар на едноименния остров (който днес принадлежи на Танзания). Учи в затворен интернат в Индия, подобен на английските училища, и там започва да се нарича Фреди. Фамилията Меркюри си измисля по-късно, след като през 1964-а емигрира с родителите си във Великобритания и започва да си търси работа като музикант в Лондон.

„Мисля, че за него да си смени фамилията беше като да хвърли старата си кожа – казва неговият приятел и колега от „Куийн” Брайън Мей в един документален филм от 2000 г. – Мисля, че това му помогна да стане човека, който искаше да бъде. А той искаше да бъде музикално божество за публиката.”

Тази нова самоличност му помагала също да избегне и някои от расовите предразсъдъци, характерни за онова време.

„В западната музикална индустрия нямаше място на цветнокожи хора и това беше известно на Фреди”, казва Лео Калян, автор и изпълнител на песни от пакистански произход, един от първите музиканти с южноазиатски корени, който се обявява открито за гей. Той смята Меркюри за най-големия изпълнител на всички времена.

Според Калян, Меркюри е бил достатъчно умен, за да разбере – трябва да се дегизира като бял, за да успее, а южноазиатските му корени все още не са напълно известни и разбрани, защото според него южноазиатците все още са умишлено игнорирани от западната музикална индустрия.

Но сексуалните предпочитания на Меркюри не могат да бъдат игнорирани по същия начин, и все още няма общо съгласие как точно да бъдат определени.

„Мисля, че ако Фреди живееше по същия начин днес, бихме го нарекли куиър, а не гей или бисексуален – казва Райън Бъчър, редактор на ЛБГТ сайта „ПинкНюз“. – Не става дума само за неговата сексуална ориентация, а за личността му като цяло, за колоритния герой, който се представяше на сцената. И това е една от основните характеристики, с които „Куийн”, станаха известни.”

Но тъй като Меркюри никога не е говорил за себе си като за ЛГБТ личност и никога не се е присъединявал към активистите за права на ЛГБТ, човек може да се усъмни доколко е справедливо да бъде смятан за куиър икона.

През 2008 г. Брайън Мей каза:

„Знам, че през целия си живот Фреди не смяташе, че е важно дали е гей, или не”.

Към 1986 г., когато се случва прочутото изпълнение на Меркюри и „Куийн” на Лайв Ейд, във Великобритания има изпълнители, които открито се обявяват за гей – например фронтменът на „Комюнардс”, Джими Съмървил, който активно участваше в ЛГБТ движението. В същото време вокалистът на „Уам” Джордж Майкъл криеше, че е гей, а Бой Джордж от „Кълчър Клъб” се опитваше да не говори много за своята сексуалност, след като стана популярен:

„Така бях възпитан – това е нещо мръсно и неправилно, за което не бива да се говори открито”, коментира той по-късно.

Меркюри умело съчетаваше поведението си в личния живот с публичния образ на фронтмен на рокгрупа, значителна част от феновете на която бяха хетеросексуални мъже.

Според Астън, тъй като Меркюри никога не е коментирал слуховете за сексуалната си ориентация, за феновете му е било по-лесно да възприемат яркия му сценичен стил като своеобразно надсмиване над хомосексуалния маниеризъм, отколкото като негово проявление.

Песента на Меркюри „Living on My Own“ (Живея сам), излязла през 1985 г., оглавява британската класация две години след смъртта му, благодарение на един клубен ремикс. Това запомнящо се отражение на неговата самота рисува Меркюри като ерген, но не непременно като „закоравял ерген”, в по-стария смисъл на тази фраза.

„Той беше толкова възмутителен в маниерниченето си, че то изглеждаше почти като сложен двоен блъф“, отбелязва Астън.

Райън Бъчър отива още по-далеч, като говори за Меркюри като за почти таен агент на ЛГБТ общността, сеещ семената на куиър културата в хетеросексуалния манталитет.

През 80-те Меркюри излиза на сцената облечен с плътно прилепнал бял потник, пуска си мустаци и става много популярен в гей ъндърграунда. Но на основната маса от музикалните му фенове това не говори нищо.
Би могло да се каже, че Меркюри умело криеше своята сексуална ориентация, демонстрирайки я. И наистина, славата не му пречеше да посещава открито популярни гей заведения.

Намеците

Може би най-смелият пример в изразяването на вродената екстравагантност на Меркюри беше видеоклипът „I Want to Break Free“, излязъл през 1984 г., в който членовете на „Куийн” бяха облечени като жени от популярния британски телевизионен сериал „Coronation Street“ (клип, който силно навреди на кариерата им в САЩ).

През 2017 г. Брайън Мей си спомня:

„Бяхме на обиколка из американския Среден Запад и ни казаха: „Не, не, не можете да свирите тази песен. Изглежда много гей”.

И все пак онези фенове, които искаха да видят намеци за личния живот на Меркюри в музиката на „Куийн”, винаги можеха да ги намерят – особено ако познаваха гей маниерите.

В песента на „Куийн” от 1978 г. „Don’t Stop Me Now“ Меркюри пее, че „ще те направя свръхзвукова жена“ и „свръхзвуков мъж“. Във видеоклипа към него има тениска на един нюйоркски бар, много е популярен сред гей феновете на BDSM субкултурата. Дори името на групата, „Куийн“, може да се разглежда като ненатрапчива алюзия за определени черти на личността на нейния фронтмен.

„Очевидно е за какво ни загатва името „Куийн” – казва Калян. – Но когато казах това на майка ми, тя не повярва. Винаги смяташе, че в „Куийн” има само величие и кралско великолепие.”

И въпреки това, когато става дума за неговите сексуални предпочитания или расата му, Меркюри предпочиташе конфиденциалността – до самия край на живота си. Той никога не говори как е ходил на училище в Индия, нито за любовта си към Лата Мангешкар (прочута индийска певица). Това не беше част от неговия образ. Както и сексуалните му предпочитания: на 22 ноември 1991 г., след като всички медии обявиха това, което той нарече „невероятни измислици”, Меркюри най-накрая направи официално изявление, потвърждаващо, че е заразен с ХИВ и има СПИН. Връзката му с Джим Хътън обаче не беше спомената. И ден по-късно Фреди почина.

„Помислете как стана това – казва Райън Бъчър. – Една от най-големите звезди на планетата обявява, че има СПИН и след това умира от тази болест.“

Бъчър го нарича културен шок, какъвто днес е трудно да си представим. Всъщност Меркюри е бил диагностициран четири години по-рано и, както предполага Бъчър, приятелството му с принцеса Даяна я е накарало да реши да предприеме кампания за повишаване на осведомеността за болестта и да подкрепи организации, помагащи на пациенти със СПИН. Но това, както и много други неща, свързани с Меркюри, никога няма да разберем със сигурност. Почти 28 години след смъртта му, истинският Фреди Меркюри остава грижливо пазена тайна.

„На този етап той не е просто идол, той е национално съкровище на Великобритания“, казва Астън.

Калян го нарича „истински куиър символ“ и култова фигура от Южна Азия в западната музика. Дали самият Меркюри би харесал тези определения, или не, няма как да знаем. Но е трудно да не уважаваш постигнатото от него в живота.

В годините, когато хомофобията и расизмът бяха много по-широко разпространени от сега, Фреди Меркюри беше куиър, фронтмен с южноазиатски произход, певец в групата, записала една от най-култовите песни в рок музиката – „Бохемска рапсодия“, както и най-продавания в историята на британските класации албум – техния „Greatest Hits“. Може да се твърди, че мистерията, която култивира около своята личност (принудително или не), само добавя разкош към статута му на една от най-завладяващите попкултурни мистерии.

Вижте още: ДЕНЯТ, В КОЙТО ЧУХ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ФРЕДИ МЕРКЮРИ

* „Куиър“ се използва като събирателно нарицателно за хора с нетрадиционна сексуална ориентация (хомосексуални, бисексуални) или полова идентичност (транссексуални, интерсексуални). В този смисъл, понятието куиър е синоним на ЛГБТ и разширена форма на прилагателното гей.