Исторически парк – иновации от старо време, чисто нова автентичност

За шести път Министерството на туризма връчва годишни награди. През последните две години това е особено предизвикателство заради отражението на Ковид-пандемията върху туристическия бранш. И все пак в държава, която се възприема като туристическа, изборът би трябвало да е богат и труден.

Разбирам колко трудно е било за експертите от министерството да оформят номинациите. Туризмът у нас е странна птица – представата за него се люшка между идеите за черноморски и спа курорти, културни институции и исторически места, като изключително рядко се говори за възможната интеграция между всички тях. Именно тази еклектичност в подхода се е отразила върху номинациите. И липсата на истинска представа за стойността на автентичните древни находки у нас е довела дотам, че победител в цели две категории на Годишните награди за туризъм е… Историческият парк крй варненското с. Неофит Рилски.

Историческият парк е награден за „Иновация“ и е обявен за „Изборът на народа“. Ако второто е разбираемо до известна степен, в частта с иновациите е необяснимо, макар точно тази награда да съдържа висока степен на ирония по отношение на парка. Претенциите му за абсолютна идентичност с древни времена го правят точно обратното на иновативен. Парадоксът е, че точно в тази категория с доста по-слаб резултат от Исторически парк са се класирали истински иновации – като софтуер за пълна автоматизация на хотелските продажби или отворена система, свързваща в мрежа различни културно-информационни ядра в един град, в различни градове и в различни страни. Но когато гласуването за победителя е оставено в ръцете на потребителите, винаги побеждава масовата „култура“.

Точно затова Исторически парк е победител и в категория „Изборът на българите“, където води с около 2000 гласа пред втория в класацията – хижа „Триградски скали“; пещера „Дяволското гърло“. Етърът, музеите на Чудомир и Иван Вазов, Каньонът на водопадите – всички те са далеч от успеха и най-вече от амбицията на победителя.

Исторически парк, който се очертава като основната туристическа дестинация в България, заема и второ място в професионалната категория „Туристически обект“. Изпреварен е от Безистена в Ямбол – историческо, а вече и културно пространство, за което определено трябва да се говори повече в бъдеще.

Тенденцията, която се вижда в общото състояние на наградените обекти, се повтаря и в категорията „Специализиран туризъм“, където победител е Къща-музей „Ванга“ в град Петрич. Опитах се да си обясня какво „специализирано“ има в туристическите посещения на дома на петричката врачка, но изпитах затруднение. Вече дори гадания не се правят там…

Общото усещане, базирано върху резултатите от Годишните награди на Министерството на туризма е, че предпочитаните дестинации на българите са свързани основно с носталгията по едно непознато минало. Исторически парк, къщата на Ванга, Етъра, община Шумен, където са старите столици – културно-туристическите стремежи на българите са обърнати към историята, при това към каквато и да е история, без нужда от автентичност или поне достоверност. В недостиг са модерните туристически форми и обекти, арт дестинациите са недостатъчно или са силно пренебрегнати. И няма изгледи тази тенденция да се обърне скоро. Исторически парк, в който се строят сгради „от ХІІІ век“ се разширява все повече, а критичните гласове срещу това итонгово запълване на дупки в историята, стават все по-малко.

Въпросът обаче има и по-широки измерения. Как ще привлечем туристи отвън с подменени артефакти от този тип? Какво ще им покажем? Атракционите показват липса на уважение към собственото ни автентично минало. И това неизменно се усеща при поглед отвън.