Историческият парк, който струва 500 млн. евро

Идеята историята да бъде представена чрез забавление не е нова. Сравнително ново е отношението към нейната автентичност. Все по-често дори не става дума за забавление, а за манипулация, която цели събуждане на националистически настроения в разделно време.

През 1977 г. 27-годишният студент Филип дьо Вилие открива руините на стар ренесансов замък в село Лез Епес и написва драматична история за местно семейство на име Мопилие, за развитието на този род, предполагаемо реален, от времената на Вандейското въстание през 1793 г. до Втората световна война. Решава да постави възстановка на написаната от него история в околностите на замъка и така стартира проекта си „Синесени“.

Постепенно дьо Вилие разширява идеята си. Създава организация от вложители акционери, която съществува и до днес, и започва изграждането на исторически парк.

Днес „Пю дю Фу“ е един от главните атракциони на Франция, най-големият исторически парк в света, разположен на 55 декара. Ежегодно в него влизат 2 милиона души, най-вече французи.

За почти 50 години общата инвестиция в „Пю дю Фу“ е около 500 млн. евро.

На територията на историческия развлекателен парк има древноримски цирк, където се разиграват гладиаторски битки. Представят се зрелищни постановки като атака на викинги срешу галски форт (французите винаги побеждават), има средновековно село, лов със соколи, мускетари и други. Мащабността на историческите шоу възстановки е недостижима – това са представления с хиляди артисти, пиротехника, емоция и типично карнавална възбуда.

Сцена от шоуто „Битка с викингите“. Снимка: „Пю дю Фу“

През всички десетилетия, откакто паркът във Вандея съществува, френските историци настояват „Пю дю Фу“ да не се възприема като реална възстановка на френската история. Филип дьо Вилие е наследствен аристократ, който носи семейни белези от Френската революция. Историческите му възстановки представят една романтизирана версия на историята, в която революционерите са ретроградна сила. Франция е представена като една от най-великите държави в света, чиято културна доминация от древността насам е несъмнена. Факт е, че в парка голяма част от историческите представления, грандиозни по мащаба си шоута, се изпълняват на френски, а електронни преводачи са осигурени само за някои от тях. Целта е да бъде манипулиран прословутият френски патриотизъм.

Сцена от шоуто „Мускетарите на Ришельо“. Снимка: „Пю дю Фу“

Създателят на парка Дьо Вилие скоро след отварянето на атракциона влиза в политиката. След като в края на 80-те разширява „Пю дю Фу“, той започва политическа кариера. През 1991 г. създава „Организация за защита на френските културни традиции“. През 1992 г. открито се обявява против влизането на Франция в Европейския съюз, но през 1994 г. става евродепутат. Няколко пъти е избиран за член на Европарламента и няколко пъти подава оставка, но се кандидатира отново. През цялото време поддържа идеята, че Франция не бива да е член на Европейския съюз.

Създава собствена крайнодясна организация, наречена „Съюз за френска демокрация“, и демонстративно игнорира другите крайнодесни във Франция – партията на Жан-Мари Льо Пен. През 1994 г. организацията става партия – „Движение за Франция“.

През 1995 г. се кандидатира за президент на страната и получава 4,7% от гласовете. Тъй като не успява да получи държавни субсидии за кампанията си, започва да иска дарения от обикновените французи и те доверчиво му пращат пари. Кампанията по събиране на средства за кандидатурата на Дьо Вилие продължава години наред, дори когато не влиза в изборни битки. Парите влизат в касата на собствената му партия.

Дьо Вилие е непреклонен в крайнодесните си позиции, обявява се против емиграцията, защитава „родното“, пътува из страната, прави срещи с хората, създава местни организации.

Когато създава партията си обаче, тя е базирана само във Вандея, където е паркът „Пю дю Фу“. Там „Движение за Франция“ винаги има мнозинство, защото Дьо Вилие работи за благосъстоянието на региона, има директни връзки с местната власт и е нещо като регионален феодал.

В хартата на неговата партия е записано:

„Всеки човек трябва да се опира на корените и традициите си – регионални, семейни и културни. (…) Движението е против мултикултурализма, който води Франция към етническо разделение и загуба на корените“.

През 2014 г. Филип дьо Вилие подписва договор с руския милиардер Константин Малофеев, собственик на медийната компания „Царград“ за строеж на два огромни исторически парка, посветени на руската история – в Москва и в Крим. Малко след това започват санкциите срещу Русия заради анексията на Крим. Дьо Вилие обаче заявява, че това няма да го спре.

През 2015 г. Дьо Вилие заявява в интервю:

„Според мен Путин е блестящ лидер. Мащабът на неговата личност поразява. Той не само решава проблемите на своята страна, но има и глобален поглед за света. Неговият подход при геостратегията е противоположен на американския. Той се обявява за многополярен свят и предпочита реалната пред спекулативната икономика. В края на краищата той вярва в духовността, докато САЩ се опитват да експортират обществен модел, основан върху материализма, хедонизма и потребителството. Аз виждам в него защитник на целия християнски свят“.

Самият Дьо Вилие е ревностен католик, има 7 деца. Известни са връзките му с ватиканския радикален орден „Опус деи“.

Плановете за построяване на исторически паркове за руската история са отменени по-късно, когато става ясно, че разделението между Русия и Европа е необратимо.

Днес „Пю дю Фу“ е вторият по големина развлекателен парк във Франция след „Дисниленд Париж“ и най-големият исторически парк в света.