Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Истории от кухнята на българското кино

Творци – режисьори и актьори – говорят за своя път в българското кино в книгата на Деян Статулов „Между два кадъра“

След две книги с изследвания върху цензурата и пропагандата в българското кино по време на социализма, този път Деян Статулов е насочил своето внимание към настоящето. Снимка: Владимир Сирийски - Истории от кухнята на българското кино

След две книги с изследвания върху цензурата и пропагандата в българското кино по време на социализма, този път Деян Статулов е насочил своето внимание към настоящето. Снимка: Владимир Сирийски

„В българското кино имаме следния проблем – не стига, че малко се снима, но, когато тръгнем да го правим, все занякъде бързаме, всичко е много припряно.“ Това са думи на Васил Василев-Зуека, част от разговорите с 51 кинотворци в книгата „Между два кадъра“ на кинокритика и преподавател по кино доц. Деян Статулов.

Как се прави кино в България знаят най-добре тези, които го сътворяват. Те рядко говорят за нещата зад кадър, защото подобен разговор би бил стряскащо необичаен – трудно се обясняват проблемите в гилдията на външен човек. Но Деян Статулов е добре запознат с конфликтите, проблемите, проблясъците и перспективите на българското кино.

След две книги с изследвания върху цензурата и пропагандата в българското кино по време на социализма, този път Деян Статулов е насочил своето внимание към настоящето. „Между два кадъра“ е първа част от поредица, в която съвременни творци на българското кино разказват за своя път към филмите, които гледаме. Някои от тях са любими на публиката, други – по-малко познати, но всички те създават настоящия образ на киното в България. Разговорите с тях разкриват разноликия, чаровен, конфликтен, но и все пак любим свят на родната ни кинематография.

Разговорите са правени през последните пет години. Те са моментна снимка от работата с творците. Авторът не е търсил изчерпателност или актуалност извън конкретния филм или роля, които са провокирали срещата с героите в книгата.

Това не са интервюта, а интимни и приятелски разговори между два дубъла на снимачната площадка, между две репетиции, откраднати в почивката в театъра. Всички са различни, каквито са и събеседниците – някои са по-приказливи, други по-обрани, но това, което ги обединява, е желанието им да снимат кино и творят в България.

Сред героите на книгата са Ана Пападопулу, Алекс Алексиев, Васил Василев – Зуека, Весела Бабинова, Виктор Божинов, Виктор Чучков, Галин Стоев, Димитър Николов, Иван Бърнев, Ирини Жамбонас, Мартина Апостолова, Ованес Торосян, Пенко Господинов, Рая Пеева, Стефан Командарев, Стефан Вълдобрев, Стефан Денолюбов, Теодора Духовникова, Юлиян Вергов, Яна Титова и много други.

Доц. д-р Деян Статулов е ръководител на сектор „Екранни изкуства“ в Института за изследване на изкуствата при БАН. Има над 400 публикации в областта на филмовата история и критика. Печелил е много награди, но най-важното е, че е спечелил доверието на кинаджиите.

Затова в сборника с интервюта Юлиан Вергов смело споделя, че завижда на холивудските звезди заради свободата да се откъснат от ежедневието и да се отдадат на ролята си, а Ивайло Христов говори колко трудно е да се откъсне от натрупванията на предразсъдъчното възпитание, за да разбере „как един човек може да излезе пред хората и твърдо да заяви себе си и своята позиция, която се различава от общото мнение“.

Режисьорът Галин Стоев казва:

Рискът от провал е винаги е там, но докато работи, човек има съвсем други приоритети. (…) И после идва публиката. Но срещата с нея аз възприемам не като съд, а по-скоро като възможност за  контакт на друго ниво на емоцията и на съзнанието, нещо като алхимичен експеримент, в който се включваме доброволно.

Васил Василев – Зуека, който вече се изявява основно в амплоато си на художник и се отдалечи от българското кино, споделя съвсем откровено:

В българското кино имаме следния проблем – не стига, че малко се снима, но, когато тръгнем да го правим, все занякъде бързаме, всичко е много припряно. Няма време за репетиция, а именно тя е тази, която вади душичката на сценария. Там се виждат малките нюанси кой, кога и кого да погледне, каква пауза да направи, а не да се чуди къде да си сложи ръцете в тази или онази сцена. Не може непрекъснато да правиш импровизации по време на снимки. Затова американците снимат за 18-20 дни и приключват, но там предварително всичко е подготвено и не може да мръднеш и на йота от това, което е заложено. И там има импровизация, но тя е в рамките на вече утвърдения план за снимки и реално нищо не променяш. Моят професор Атанас Илков ни учеше, че има няколко последователни стъпки на изграждане на образ – наблюдение, имитация, вживяване и пресъздаване. Според него това беше пътят, който може да доведе до добри резултати.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg