Историите на жени, направили аборт, разказани в документален спектакъл

„През нощта ме преби. Слага и нож на гърлото ми. Пак беше дрогиран. Изчаках да заспи и се обадих на мама. Дойде, и ме прибра. Не мога! Няма да го родя това дете, Бог да ми прости. Какъв живот ще има? В болницата отказаха аборт. Минали са три месеца. Мама намери позната лекарка с частен кабинет. Плати ѝ, после разбрах , двойно. Ето ме в кабинета. Събличам се лягам. Краката ми треперят. Тресе ме. Упойката ме ужили . Лошо ми е. Повръщам. Мама ми държи ръката и ме гали по косата. Лекарката пъха вакуума. Къса на парчета рожбичката ми. Пръхти през зъби, че „бременността е малко понапреднала. Сега трябва и кюртаж”. Боли. Мама шепне „Още малко, детето ми…” Пак повръщам. Изведнъж пропадам в яма.”

Това е една от десетте истории на жени, избрали да направят аборт, които са включени в документалната пиеса на Йордан Славейков „Ембриони”. Премиерата на спектакъла е на 29 юни на независимата сцена на „I AM Studio”  на ул. „Раковски” 149. Режисьор и автор на драматургичния текст е Йордан Славейков, а ролите се изпълняват от него и от актрисата Августина-Калина Петкова от трупата на Младежки театър „Николай Бинев”.

Какви са причините една жена да направи аборт? Оказват ли влияние на решението им политическият, културният и социален контекст? Какво мислят мъжете за абортите? Защо България е страната в ЕС с най-много аборти на глава от населението? Има ли повод за оптимизъм? Това са въпросите, на които се опитва да отговори документалният спектакъл.

„Темата за абортите е важна за мен отдавна – разказа Йордан Славейков. – Майка ми е отказала да ме абортира, нищо че е имала вече две по-големи деца. Нямах трудности при намирането на тези документални истории. Оказва се, че жените не разказват за преживените от тях аборти не от срам или страх, а защото не са питани. Получих истории за лекарска жестокост, за предателство от страна на майката, за насилие, но и за „аборт по спешни медицински причини“. Истории за взети решения, за които от дистанцията на времето се съжалява. Но и такива, за които няма никакво съжаление. Първоначалната цел беше да се опитам да разбера защо, както гласи официалната статистика, България е на първо място в ЕС по брой аборти на глава от населението. Докато събирах, четях и режисирах тези истории потвърдих сам на себе си нещо, което знаех: неотменимо право на жените е да изберат да родят или да не родят детето си. Последната история съдържа такъв обрат. Решението за аборт претърпява ревизия. И на бял свят идва дете. Сега целта ми е спектакълът да се среща с публиката си регулярно, да задава въпроси, без да посочва отговори.”

В друг монолог на пиесата се говори за социалния, законодателния и културния контекст на темата, която все по-често влиза във фокуса на политическото говорене:

„Статистиката за абортите в България през последните около шейсет години е, меко казано, стряскаща. От 1953 г., когато за първи път имаме статистика за легални аборти „по желание”, броят им започва да нараства рязко. По време на почти целия тоталитарен режим на комунистическата партия, след официалното узаконяване на на абортите, броят аборти на година не слиза под 100 000, а за определени години броят на легалните аборти достига около 160 000. (При това в статистиката не са включени нелегалните аборти, които по сметка на АГ специалисти са около 30% от посочените легални). Годината, през която се е случила тази история, е 2005 – първата година от управлението на така наречената „Тройна коалиция” в България. Министър-председател е Сергей Станишев, президент на Републиката е Георги Първанов. В коалицията влизат партиите БСП, НДСВ и ДПС. През 2005 година за първи път България участва на музикалния конкурс „Евровизия”. Финалът се провежда в столицата на Украйна, Киев. Страната ни е представена от група „Каффе”. Песента им „Вместо мен” се класира на 19-то място. Раждат се 71 640 деца. Не се раждат, абортирани са 41 795.”

Спектакълът се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура”.