Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Историйо, къде да си оставя малкото уиски?

Гордост и предразсъдъци, исторически разпнати между Изтока и Запада

Саркофагът, символ на смъртта в древността, в наши дни се оказа превърнат в символ на удоволствието от живота. Снимка: Бар „Раджана“ - Историйо, къде да си оставя малкото уиски?

Саркофагът, символ на смъртта в древността, в наши дни се оказа превърнат в символ на удоволствието от живота. Снимка: Бар „Раджана“

В България всичко е история – от подземните археологически пластове до кръчмарския интериор. Гордостта ни е историческа, нищетата – също. „Вода гази, жаден ходи“, казвали историческите българи и сякаш точно това са имали предвид. Толкова много история имаме, че вече я рециклираме и правим от нея история втора употреба – малко поизносена, доста кичозна и най-вече евтинка. Идеална за маса за бара на плажа

Друго освен история нямаме. Влаковете ни се движат с исторически закъснения – да стигнеш от Варна до Пловдив в първата четвърт на ХХI век отнема понякога 9 часа. Толкова време би отнело пътуването с кон. Историческа родна традиция, на коне сме я завладели тая земя, няма да се променяме, естествено.

Траките, които имаме за родни дядовци, са пеели и пиели на погребенията. Затова, където видим саркофаг, вадим чашите и друсаме гюбеци. Традиция, завет, няма да се променяме, естествено.

Видим ли празно пространство, си представяме селски мегдан. Дори да е площад „Сан Марко“ във Венеция. И веднага се хващаме на хоро, да ни видят, че сме „булгар, булгааааар“. Удряме крак в земята, да я събудим, но и да я стъпчем, да я покорим.

Исторически ни е втълпено, че най-висшият израз на похвала е задвратникът. Плесваш някого по тила, за да му кажеш „браво!“. А на децата си повтаряш да си гледат в краката и да прекланят глава. Така вратът им се оголва по-добре – я за похвала, я за сабя.

Няколко пъти в славната ни история интелектуалният и градивен елит е бил изтребван изцяло с политически цели – при Борис Михаил, при нашествието на османците, при комунистите… Днес няма нужда от убийства, достатъчно е умните и училите да бъдат унизени и подиграни, да бъдат отречени знаещите и можещите и да бъдат заменени от популисти и харизматици. Традиционен исторически доказан подход за покоряване на масите, няма да се променяме, естествено.

Строим си нови „старини“, защото не си пазим старите, а летливата въображаема история се съхранява само в крепост от итонг.

И едновременно се срамуваме, и се гордеем, че сме българи. Исторически разпнати между Изтока и Запада, между самоуважението и самоунижението, между небето и земята. Винаги сме три дни преди Великден – съвсем по български. Исторически е доказано, че така се оцелява дори повече от 1300 години. Но понеже никога не стигаме до възкресение, застинали в мига на разпъването, нямаме шанс нито за възраждане, нито за величие.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg