История, пълна с измислици, преувеличения и самохвалства

Важно е за един народ да познава добре миналото си. Изображението, вярното представление на всичката борба, на всичките страдания, които са ознаменували неговото съществование, е и интересно, и назидателно. Ний оставяме тука настрана нашата стара история, на която изучението, каквото и да казуват, не може да бъде така действително назидателно и ползотворно за нас и нашата учаща се младеж. Главната важност, според нас, принадлежи на новата ни история, история, пълна с борби глухи, но геройски, в която една страшна и рокова* логика владее.

Ако нашето по-отдавнашно минало и до днес не е още добре изследвано и цели периоди се намират в историческа мъгла, то нашето по-ближне, така да се каже, вчерашно минало, е явно и открито за нас.

Между това и то малко ни занимава. Събития, които са имали такова огромно влияние на днешната ни съдба, остаят днес в тъмнината почти и не представляват за нас никакъв интерес. Никой почти не се сеща, че те трябува да се представят в едно и да се предадат вярно и подробно на нашето потомство, на което, разбира се, ще бъде по-мъчно да ги схване и разбере във всичката им обстоятелственост и характеристика. Освен много интересните рапорти на Мак Гахана и другите европейски кореспонденти, които хвърлиха такъва светлина въз последнето ни движение, което доби име вече въстание, ний нямаме (като изключим само любопитното описание на боят при Брацигово от младий учител г. Ат. Мишева), ний нямаме друго едно описание на някои от събитията в последнето народно движение, написано от българин.

Наистина има едно-две съчинения, на които основната идея е очертанието на някои фази на въстанието, но те не могат да ни служат за история на това движение; те са повече историко-романтически разкази, в които писателите са пропуснали много важни обстоятелства, които в една история непременно трябува да влязат.

Знаем още няколко опити за описание на някои събития, както деянията на нашите доброволци в Сърбия на 1876 лято, разсипванието на Дряновский манастир: „Покрита храброст“ от Ф. Симиднова и „Защитата на Дряновский манастир“ от Г. Христова, печатано като подлистник на в. „Нова България“ през 1876 и ’77, Гюргево. Но тия описания при многото интересни данни са пълни с много измислици, преувеличения и самохвалства, така щото мъчно можем да различим вярното от лъжливото. Ония, които знаят добре нещо и могат да го напишат добросъвестно, мълчат, а ония, които имат охота да пишат, дават ни не отчет верен, хладнокръвен, не историческо изложение, сухо и просто, или бежливи и повърхностни разкази, или пък надути и басноподобни истории.

Тия забележки направихме, като чуваме, че се тъкмят да се направят истории на някои събития от близкото ни минало. Нам засега трябуват колкото се може по-точни и по-сухо изложени фактове, без украшения и без претенции, които да послужат за данни на бъдещите наши историографи. Оня, който се заеме с такова дело, трябува да бъде проникнат с всичката важност на предприятието си, а ний ще бъдем първи да го захвалим и препоръчим, ако той ни даде материали за историята на тия събития, а не роман.

Вестник „Народний глас“, Бр. 331, 6 октомври 1882 г.

Из „Събрани съчинения“, Иван Вазов, том 19, „Критика и публицистика 1877-1885“, изд. „Български писател“, С., 1979 г.

* Съдбоносна

Бел. ред. – заглавието е на „Площад Славейков“, оригиналът е публикуван без заглавие.