История за пропуснатите възможности

Един непознат за широката публика художник от провинцията бе „изваден от мрака“ и представен в Квадрат 500

Богомир Лазов, „Цветя от Говедарци”, 60-те години. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - История за пропуснатите възможности

Богомир Лазов, „Цветя от Говедарци”, 60-те години. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Необичайна изложба бе открита тази седмица в Квадрат 500 – „Богомир Лазов и българският акварел”. Експозицията е интересна както с начина си на представяне, така и с фигурата на почти неизвестния художник в нейния център.

На пръв поглед най-необичайна е пълната тъмнина, която цари в една от залите в партера на галерията. Единствено две редици с акварели светят в мрака, сякаш по стената са окачени монитори. Това е нова технология, която чрез два прожектора на тавана на залата осигурява идеална равномерна осветеност по цялата повърхност на всяка от картините и избягва някои от вредните за акварела лъчения, обяснява кураторът на изложбата Иво Милев.

Богомир Лазов – в тъмната зала акварелите сякаш светят от стените. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Залата на светло, каквато посетителите на изложбата няма да я видят. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Почти всички представени произведения са рисувани от 1930-а до 60-те години на XX век. Тези от долната редица са на Богомир Лазов и пресъздават основно пейзажи от кюстендилския край. В тези картини личат много малко следи от човешка дейност, и само в една от тях се вижда човешка фигура в гръб. В горната редица като контекст са събрани акварели на някои от най-известните майстори на тази техника у нас, колеги, приятели и връстници на Лазов – Константин Щъркелов, Кирил Цонев, Йордан Гешев, Павел Францалийски, Васил Стоилов. Произведенията им са от фондовете на художествените галерии в Кюстендил и Самоков, както и от Националната галерия.

Константин Щъркелов, „Врачанският Балкан”, 1919 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Павел Францалийски, „Пейзаж”. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Богомир Лазов (1906 – 1969) е познато име сред специалистите, но не и сред широката публика. Началото му в изкуството дава големи обещания – но поради някои обстоятелства от обективен и субективен характер, те не се реализират. През по-голямата част от живота си Лазов рисува изключително акварелни пейзажи, и повечето днес се намират или в Кюстендилската градска галерия, или в частни колекции.

Америка за България

Роден в началото на ХХ век в Кюстендил, остава рано сирак и детството му преминава в недоимъка от военните години, което оставя трайни следи в характера му. А средата в Кюстендил – града, който се конкурира с Казанлък като „най-художнически”, отключва интереса му към рисуването. В гимназията Лазов е съученик със Стоян Венев и двамата са повлияни от вече оформилата се в града група от млади хора, посветили се на изобразителното изкуство. В доскоро ориенталския и дълбоко провинциален град за това много допринасят чужди учители, сред които и чехи художници като Антон Шпулак, Владимир Маршалек, Игнатий Ирасек. През 1895 г. в Кюстендил завършва прогимназия Владимир Димитров-Майстора. Пак там той прави и първата си изложба, преди да замине да учи в София.

Богомир Лазов (от ляво надясно), Борис Елисеев, Владимир Димитров-Майстора и Асен Василиев. Кюстендил, юли 1932 г. Снимка: Централен държавен архив

„Да рисуваш, това означаваше велико нещо в ония далечни години в едно провинциално градче”, пише Асен Василиев – друг художник (и историк на българското изобразително изкуство) също от Кюстендил.

Василиев, Борис Елисеев и Васил Евтимов са сред младите мъже, за които „художник” е „култ и идеал”, а малко по-големият от тях техен съученик Кирил Цонев им е вдъхновител и наставник. През 1915 г., когато в града отново започва да се появява Владимир Димитров-Майстора, гореизброените вече са организирали в гимназията самодеен кръжок по рисуване. Предпочитаната техника най-често е акварелната – водните бои и хартията са по-евтини от маслото и платната. А през 1919 г. организират и първата си изложба в града.

Кирил Цонев, „Тухларницата край Лимен”, 1943 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

В тази среда расте Богомир Лазов и когато през 1926 г. завършва гимназия, вече е съвсем сигурен с какво иска да се занимава. Заминава за София, явява се на изпит в Художествената академия и от есента започна да учи в специалния курс „Живопис” при проф. Никола Маринов. Маринов е първият български художник, за когото акварелът е основната предпочитана техника. Постепенно тя става главно изразно средство и за и Богомир Лазов.

Богомир Лазов, „Пейзаж”, 50-те години. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Богомир Лазов, „Пейзаж”, 1969 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

В София, докато усвоява тънкостите на живописта, освен с трудностите по осигуряването на прехраната си, заради които му се налага да живее в мизерни условия и да работи допълнително, Лазов се сблъсква и с несравнимо по-богатия културен живот. Що се отнася до изобразителното изкуство, там вниманието започват да привличат Дечко Узунов, Васил Стоилов, Илия Петров, както и съгражданите му Кирил Цонев, Иван Ненов, Борис Елисеев.

Александър Божинов, „Лято”, 1967 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Лазов става член на Дружеството на новите художници още от основаването му през 1931 г. За председател е избран Александър Жендов, а от „кюстендилската художествена школа“ в групата влизат още Владимир Димитров-Майстора, Кирил Цонев, Иван Ненов, Борис Елисеев, Стоян Венев, Мориц Бенционов, Николай Дюлгеров, Евтим Томов… и още Вера Лукова, Елиезер Алшех, Вера Недкова – предимно млади автори с лява политическа ориентация и модерна, европейска чувствителност – противници на декоративната образност и стилизацията в духа на движението „Родно изкуство”.

„През 1930-те години творческите търсенията на Богомир Лазов са изцяло в духа на времето, на Новите художници, на синтетизма и на новата предметност”, пише в своето обширно и богато илюстрирано изследване „Богомир Лазов и българския акварел” кураторът на изложбата Иво Милев.

Това се вижда добре в произведения на Лазов от средата на 30-те като „Циганче” и „Клекнало дете”. Но тези търсения не продължават дълго.

В края на десетилетието, в стремеж към редовен доход и сигурност за семейството си – каквито винаги силно са му липсвали, Лазов се завръща в родния си Кюстендил, започва работа като учител и остава там до края на живота си. От една страна това го отдалечава от центъра на художествения живот и го маргинализира. От друга – му позволява да се специализира в акварела и да създаде едно богато и лирично творчество в директен контакт с природата.

Богомир Лазов, „Пейзаж”, 50-те години. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

А от трета страна са красивите кюстендилски околности и акварелните пейзажи се превръщат в неговото убежище след промените след 9 септември 1944-а. Тогава БКП поема ръководството на културния живот и подхваща битка с формализма и „упадъчните влияния”, за да наложи социалистическия реализъм като единствен правилен метод в художествения живот.

Няма данни дали Лазов е симпатизирал на новата власт, или не – той никога не е членувал в политически организации, но е конформист и не пострадва както Кирил Цонев, Иван Ненов и Майстора (принуден да си направи самокритика). Но и не успява да се приспособи към новите изисквания на социалистическия реализъм, въпреки че има няколко опита („Бригадири” – 1948, „Индустриален пейзаж” -1956, „Злодейско нападение” – 1963).

Защо тази изложба е посветена на сравнително непознатия художник от провинцията?

„Целият му живот е една драма и трагедия – опит да се справя с предизвикателствата на епохата със своята не много крепка устойчивост. Затова е толкова ценен – обяснява кураторът Иво Милев. – Още ненаписаната национална история на изобразителното изкуство не се състои само от върхови постижения и магистрални творби. Нейната плътност се създава и от драми на творци като Богомир Лазов. А те са многобройни.”

Богомир Лазов, „Пейзаж“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Изложбата „Богомир Лазов (1906 – 1969) и българският акварел” може да бъде разгледана в Националната галерия „Квадрат 500“ до 29 септември.

Избрано

Вълшебство

Bookshop 728×90