Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Историята на България като дъвка за балончета

Ботев още чака да бъде почетен достойно

На 2 януари бе телевизионната премиера на единствения игрален филм за Христо Ботев, правен през последните 50 години у нас. Режисьор е Максим Генчев. Снимка: БНТ - Историята на България като дъвка за балончета

На 2 януари бе телевизионната премиера на единствения игрален филм за Христо Ботев, правен през последните 50 години у нас. Режисьор е Максим Генчев. Снимка: БНТ

Имало едно време един беден и тъжен човек, който живеел в красива, но порутена къща, и имал славни далечни предци. Когато сядал на масата с богатите и весели хора, бедният тъжен човек удрял по нея и викал: „Вие знаете ли какви са били моите предци? Славни и по-велики от вашите, затова вие ме мразите и заради вас не мога да си оправя къщата“. Толкова много мислел за миналото на рода си, че не успял да научи децата си на нищо, освен на приказки за предците. Проблемът бил, че той не знаел нищо за тях. Гледал старите им снимки и си съчинявал грандиозни и неверни истории. И един ден тихо си отишъл човекът, който не сътворил нищо, освен измислици за предците си.

Имало едно време един народ…

Ние сме човекът от кратката приказка. Ние сме тези с измислиците, с фалшивата гордост заради нещо, за което не сме допринесли. С фасадното славно минало, което трябва да служи като лъскава опаковка на безличното настояще. Историята на България се превръща в дъвка за балончета. И те се пукат пред очите ни – във формата на филми за националните герои Ботев и Левски, във формата на книги, които натрапчиво ни „връщат корена“, във формата на кичозна музика, която пали повърхностни страсти, в облика на исторически паркове и крепости от итонг… И на всичко това е сложен етикетът „патриотизъм“.

Не са виновни нито Максим Генчев, нито Розмари де Мео, нито Виктория Бешлийска, нито Веселин Маринов и дует „Ритон“, нито чалга певците, нито пишман строителите на пластмасови крепости. Дори президентът не е виновен. Природата – и тази на човека също – не търпи празни пространства. Появи ли се глад, той се задоволява. А гладът за смисъл е факт. И понеже настоящето ни не ни дава особено много поводи да се гордеем и да захраним залинялото си национално самочувствие, а бъдещето изглежда още по-постно, нямаме друг избор като народ – търсим трохи в миналото.

Подсъзнателната мисъл народна е такава – аз съм малък и незначителен и не мога да направя нищо, за да променя това. Но понеже това ме кара да се чувствам нещастен, трябва да намеря повод за гордост. О, ще изтупам брашнения чувал на историята, все ще изпадне някой герой, чиито геройства да припиша на себе си.

Ето така се появява Ботев от филма на Максим Генчев. Този славен предтеча е натоварен с нови функции в ролята си на филмов герой. На първо място да даде на режисьора тръпка, че е сътворил филм за легендарен юнак. После пък зрителят българин да си каже – ей, и тоз е човек като мен, българи сме, нали така? И за миг, седнал на ракийка в зимната вечер, да се усети за малко съвсем същия като Ботев.

Така се появяват измислените обреди, заклинания, митове… Като този за траките, които поставили началото на всички цивилизации по всички земи. А българинът, чиято връзка с тях е само територията, на която живее, да се почувства създател и завоевател. Сякаш сам, лично, за една закуска време, е изваял златно съкровище и е пял като Орфей.

Така се появяват псевдозамъци като този в Равадиново и туристически капани като Историческия парк близо до Варна. Градим си историята с бетон, защото сред сивота сме свикнали да живеем.

Като не можеш сам, измисли си предци, които са го умеели – така те гъделичка вярата, че някой заблуден ген, скрит в ДНК-то ти, те прави гений. И само обстоятелствата, враговете, злата съдба не позволяват да разгърнеш този потенциал. Нищо общо с непукизма, мързела и посредствеността ти – те са случайност, заговор, зла прокоба. Нещастията ти не са по твоя вина, предците ти гарантират с величието си, че трябва да си велик. Значи просто някой ти пречи.

Хората, взрени в миналото си, ходят с гърба напред. И са слепи за препятствията по пътя. Историята е важна като урок, не като цел, в каквато я превърнахме. И възмущението ни от това, че ни заливат с посредствено кино, литература, информация, е хилаво. Защото се проваляме в опита си да обясним – ние, които имаме глас и трибуна – защо това е дъвка за балончета. Стигаме до присмеха, но забравяме да дадем истинска храна на гладните. Бесни сме на Генчев, че е окепазил Ботев, но кой друг направи филм за него? Забравихме, домързя ни да поставим критериите високо. А и презрителното отношение към народните маси не помага особено.

И не става със забрани и презрение. Ще се осмели ли някой да вдигне летвата? Ботев още е там, чака да бъде почетен достойно. Цялата ни история чака да бъде разровена, проучена, разказана красиво.

Но е добре да не забравяме, че родолюбието не е в патоса и демонстрациите, а в добре осмислената истина.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg