Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Историята на един забраняван карикатурист, която остана неразказана

Стотици шаржове и карикатури на Александър Добринов са наредени в Софийската градска в изложба без повествование

Подредбата на картините в изложбата сериозно затруднява почитателите на изкуството на Александър Добринов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Историята на един забраняван карикатурист, която остана неразказана

Подредбата на картините в изложбата сериозно затруднява почитателите на изкуството на Александър Добринов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Огромна, невероятна портретна галерия на няколко поколения именити (и не толкова) българи (и не само българи) ни е оставил в наследство Александър Добринов. На втория етаж на Софийската градска галерия са подредени като войници над двеста. Ретроспективната изложба на един от първите и най-големи майстори на шаржа и карикатурата у нас е наредена по повод 120-ата годишнина от рождението на художника.

В периода 1915 – 1958 г. Добринов е създал стотици политически и социални карикатури, хумористични и сатирични рисунки – най-много са шаржовете. Рисувал е поети и политици, певци и писатели, актьори и философи, както и много хора, които днес са „неразпознати“ – както пише под не малко от портретите в изложбата. Имената на други са били известни през 30-те години, но едва ли говорят нещо на днешната публика. Обяснения в изложбената зала липсват.

Вижте още: ПОКАЗВАТ ПИСАТЕЛСКОТО КАФЕНЕ В ШАРЖА НА АЛЕКСАНДЪР ДОБРИНОВ

За разлика от обилната информация, съпътстваща изложбата „Елиезер Алшех и естетиката на безобразното“ на първия етаж в същата галерия, тук текстът е оскъден: „Роден в Търново през 1898 г., учил в Рисувалното училище, в Академията в София и във Виена, пътувал до Чехия, Италия, Германия, Полша… направил изложби в… публикувал във вестниците и списания „Българан“, „Епоха“, „Зора“, „Слово“, „Народ“, „Маскарад“, „Червен смях“, „Комедия“… издавал „Скорпион“, илюстрирал книгите …“ – това е до 9. IX. 1944 г. След фаталната дата животоописанието му продължава в по-различен дух:

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Арестуван за… осъден на… излежал две години в Централния софийски затвор, интерниран… възстановен в СБХ, починал на 20 септември 1958 г.“.

Единственият по-светъл момент в живота му след 1944-а, изглежда, е през 1955-а, когато е поканен от Сатиричния театър и театър „Трудов фронт“ да направи карикатури и шаржове на персонажи от пиесите в репертоарите и на актьорите. Негови карикатури се появяват за първи път в обща художествена изложба през 1987 г. – 29 години след смъртта му и почти половин век след предишната му изложба през 1941-а.

За причините да излежи две години в затвора и творчеството му да бъде направено недостъпно за поне две поколения посетителите могат само да се досещат. Те сигурно са обяснени в каталога – цена 30 лв. (в който освен работите от българските колекции, за пръв път са включени и творби от две галерии в Чехия).

Александър Добринов, „Автошарж, Централен затвор“, 1945. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Александър Добринов, „Централен затвор“, 1945. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Повечето от изложените карикатури са актуални политически коментари на дадени събития отпреди 80-90 години – но ако те не са известни на публиката, това затруднява разбирането им. Малко повече обяснения и контекст биха били съвсем на място в тази изложба. Това се отнася и за шаржовете, защото ако всеки знае кои са братя Владигерови, Йордан Йовков, Хитлер и Христина Морфова, то примерно проф. Консулов едва ли е толкова популярен. А той е един от героите (наред с Димитър Талев, Александър Божинов и Дамян Калфов) в най-интересната серия рисунки – тези от престоя на художника в Софийския централен затвор.

Има и още един проблем – шаржовете са подредени по стените в два реда един над друг – доста неудобно за разглеждане. Човек с нормален ръст, между 160 и 180 см, трябва да си изкриви врата да гледа нагоре към рисунките от горния ред, а ако иска и да прочете кой е нарисуван и кога, трябва да се наведе под прав ъгъл – шрифтът на надписите е много дребен, а и те са разположени на височина около 50 сантиметра от пода.

Заради отразяващото се в стъклата осветление, част от рисунките е трудно да бъдат разгледани, а други пък се превръщат в огледала.

Някои картини от изложбата са разположени така, че в тях човек може да види само себе си, за други трябва да си изкриви врата или да приклекне. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Всичко това е жалко по две причини – първо, защото Александър Добринов заслужава по-добро представяне, и второ, така СГХГ нарушава собствените си критерии, заради които очакванията от изложбите там са винаги най-високи. Тази галерия ни е отучила да очакваме от нейните изложби куп картини, лошо окачени по стените и лошо осветени – и нищо повече.

Изложбата на Александър Добринов в СГХГ ще продължи от 25 септември до 28 октомври.

„Кафене „Цар Освободител“, 1935. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Чавдар, Фани и Добри Мутафови“, 1935. Репродукция: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

1 2Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах