Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Историята на Лорънс Арабски и влиянието й в политиката цял век след него

На български език излиза книга за най-важната личност в Арабската революция от 1916-а, която дава отговори на много актуални въпроси

Питър О’Тул и Омар Шариф в кадър от филма „Лорънс Арабски“, 1962 г. - Историята на Лорънс Арабски и влиянието й в политиката цял век след него

Питър О’Тул и Омар Шариф в кадър от филма „Лорънс Арабски“, 1962 г.

С кое да започна този отзив? С разпадането на Османската империя преди сто години и с възстановяването й днес? С отзвука на Арабската революция в днешния жесток ислямизъм? Не, ще започна с романтичната мечта на един млад мъж.

Lawrence

Полковник Томас Едуард Лорънс е класически авантюрист: учен, шпионин… и ирландец. Алън Куотърмейн, Индиана Джоунс, Пичи Карнехан и Даниъл Дрейвът са бледи сенки на този човек. Виденията му са за приказни замъци в пустинята. Свободата му е далеч от Европа, в каменистите простори на Сирия и в пясъците на Хеджаз. Той невинаги е положителен герой, но е идеалист и необикновен храбрец, излязъл наистина като от „Хиляда и една нощ”. Може би прекалено страстен (точно заради ирландската кръв). Любовта му към арабския език и към обикновените араби напомня класическия недостатък на строителите на Британската империя – по някакъв ирационален начин понякога те се влюбват в екзотичен народ някъде в другия край на света. И за кратко се превръщат в негови бащи и крале, а накрая му носят само нещастия.

Спомнете си великолепния филм „Лорънс Арабски” с Питър О’Тул, Омар Шариф, Алек Гинес и Антъни Куин. Цялата благородна лудост на мечтателя Лорънс беше там. Потърсете си книгата „Седемте стълба на мъдростта” от истинския полковник Лорънс и ще разберете много за него. Тя разкрива личността и променливите й мнения, докато „Лорънс в Арабия” от Скот Андерсън е сериозен исторически труд.

Само че самата история на Лорънс е роман. И в случая романът е приключенски. „Лорънс в Арабия” е великолепно написана книга, която показва полковника в неговото време – този противоречив мъж, способен и на научна кариера като археолог, и на зашеметяващия живот на партизански водач, съветник на принцове, пълководец и воин. Той е онова невинно момче, способно да обърка целия свят, да създаде огромни надежди и страшни разочарования заради рицарската си представа за редно и нередно.

Единственото, което може да подразни читателя, е пълното неразбиране на българското участие в Източния въпрос от 1878-1918: изглежда все по-вярно, че дори водещи историци по света нямат никаква представа за ролята на нашата страна в процесите от миналото. А по отношение на османското наследство и на войните, довели до краха на имперската династия в Истанбул, българите имат няколко свои страници в историята и е жалко, че това е пренебрегнато от Скот Андерсън. От друга страна, книгата му все пак засяга събития в съвсем друг край на османския свят – Близкия Изток.

Томас Едуард Лорънс повежда арабите към националното им освобождение от разкапващата се Османска империя през Първата световна война. На пръв поглед той е герой. На втори план може би е един от съучастниците в голямата арабско разочарование, довело до възхода на ислямизма, който днес представлява една от чумите на нашия свят. Лорънс твърде късно си дава сметка, че късогледото и егоистично британско управление от жестоките дни на Голямата война го използва. Правителството на Великобритания няма никакво намерение да гарантира обединението, независимостта и прогреса на арабския народ: началото на ХХ век е. Петролът е по-ценен от щастието на някакви си там диваци. Разбира се, за измамения Лорънс това е лична трагедия и той се превръща в почти Киплингов герой, осъзнал, че вместо да помогне на тези, които смята за по-добри хора от себе си, всъщност съдейства за разбиването на един техен идеал… което ще доведе до ужасяващи последици. И все пак неговият Поход към Акаба си остава пример за дързост и героизъм. Ролята на личността, оказва се, има огромно значение.

Струва да прочетем „Лорънс в Арабия“: не само събитията из Близкия и Средния Изток ни карат да се връщаме към предисторията им, а и тече стогодишнината от Първата световна война. Наближаваме годините на окончателното рухване на Османската империя – и то може би не само в исторически аспект.

„Лорънс в Арабия” от Скот Андерсън (превод Жана Тотева) е издание на „Труд”.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах