Историята на първия чернокож Медичи разказана във филм (видео)

Малко познатата история на първия чернокож владетел на Стария континент предстои да бъде разказана в късометражен филм. Историческата драма „Il Moro“ (Мавъра) описва живота на Алесандро де Медичи, роден като син на поробена африканка и по-късно издигнал се до херцог на Флоренция, пише „Гардиън“.

„Мавъра“ е режисьорски дебют за актрисата и сценаристка с африкански и италиански корени Дафни ди Чинто, въплътила младата майка на херцог Хейстингс в сериала на „Нетфликс“ „Бриджъртън“. Историята започва в един горещ ден на юли 1510 г., когато в един дворец във Флоренция жена от прислугата ражда мулат. Това на пръв поглед обикновено събитие ще промени съдбата на Медичите, една от най-влиятелните династии от времето на Ренесанса, когато по-късно същото момче ще се превърне в херцог на Флоренция.

Портрет на Алесандро от Джакопо Понтормо. Репродукция: Уикипедия

Режисьорката споделя, че попаднала на историята на Алесандро съвсем случайно, докато правела проучване за друг проект.

„Признавам си, че научих за него от една от онези статии със заглавие „Десет исторически фигури, за които не сте подозирали, че са чернокожи“ – казва Ди Чинто пред „Гардиън“. – Останах изумена. Усетих едно непреодолимо чувство, че тази история заслужава внимание така, както останалите афроевропейци заслужават да бъдат представени в историята ни. За мен е някак смешно, че след като в сериала „Бриджъртън“ родих може би най-популярния чернокож херцог, сега по някакъв начин ще вдъхна живот и на друг, като разкажа историята му.“

Сюжетът на „Мавъра“ ще представи в детайли споровете сред Медичите, които претендират за наследници на династията. Алесандро има право да участва в ожесточената надпревара – той е признат незаконен син на Лоренцо ди Пиеро, внук на най-известния меценат в историята Лоренцо Медичи, символ на флорентинското банкерско семейство. Богатството му насърчава творци като Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело, Ботичели, Макиавели и Галилео да потърсят финансово покровителство от семейството.

През години учените излагат и друга теория, която обаче не се радва на толкова много последователи – някои предполагат, че биологичният баща на Алесандро е Джулио ди Медичи, който остава в историята като папа Климент VII.

„Майката на Алесандро е робиня и законите по онова време гласят, че детето наследява състоянието на майка си – коментира Ди Чинто, родена от майка от Сейшелите и италиански баща. – Животът му започва на нагорнище. Хората не го зачитали особено, стряскащ паралел с живота на днешните афроевропейци. Днес това е свързано с цвета на кожата, в миналото е било заради ниския социален статус на майка му, но става дума за едно и също нещо – дискриминация. Отчасти виждам себе си в неговата история. Пораствайки, аз непрекъснато трябваше да оправдавам италианския си произход. Ще чуете подобни истории от други афроиталианци, мнозина от които дори не получават гражданство, макар са се раждат и растат в Италия.“

Въпреки че още от малък е пренебрегван като „син на чернокожа прислужница“, през 1530 г. след договорка между Карл V, император на Римската империя, и папа Климент VII, Алесандро става херцог на Флоренция. Управлява 6 години, докато не го убива братовчед му Лоренцино де Медичи. Лоренцино не успява да получи властта и се спасява във Венеция, където е убит след около дванадесет години. Привържениците на Медичите поставят на трона Козимо I Медичи, първият представител на младата линия на фамилията.

Веднага след убийството му, Алесандро става жертва на обичайната за времето си практика „осъждане на паметта“, при която „неудобните“ за новата власт фигури биват заличени от историята, а техните постижения – омаловажени от учените в угода на новия владетел. Тялото на Алесандро дори не е удостоено с почетно погребение, останките му са положени в базиликата „Сан Лоренцо“ без име или посвещение. Едва няколко портрета на Алесандро са оцелели през вековете, два от които от Джорджо Вазари и от Аньоло Бронзино днес се съхраняват в „Уфици“, заедно с документи, книги и академични проучвания за живота му.

20-минутният филм вече е влязъл в програмите на няколко фестивала и в момента тече кампания за набиране на средства с цел историята да се превърне в сериал или поне в пълнометражен филм.