Историята на първото документирано плагиатство в света

Думата „плагиат“ идва от латинския термин plagium, буквално „похищение“, и с нея се обозначавала престъпната продажба на свободен човек като роб. Това се наказвало с бичуване (ad plagas). За пръв път тя е било използвана в значение, близко до съвременното, през І в. от римския поет Марциал. Plagiarius в една от неговите епиграми е метафора за поет, който е откраднал неговите стихове. Така той придава ново значение на понятието – не просто кражба на тяло, а кражба на личност, на вътрешен свят.

Интересна история за първото доказано плагиатство в света разказва древноримският автор Витрувий в своя труд „Десет книги за архитектурата“. Историята започва с това, че цар Птолемей решава да издигне в Александрия библиотека, подобна на вече построената в Пергамо. Но не му било достатъчно просто да я построи. Искал да я направи много известна. Затова учредил литературни състезания в чест на Аполон и музите. Обявил щедри награди за победителите. Птолемей бързо избрал шестима видни граждани за съдии на конкурса, но му било трудно да избере седмия. Обърнал се към колегията в библиотеката с молба да му предложат познавач. Предложили му човек на име Аристофан Византийски (257 – 180 г. пр.н.е.), който работел в библиотеката и познавал добре съдържанието ѝ

Състезанията започнали с колективно четене. Един по един поетите излизали и декламирали творбите си, а публиката бурно изразявала одобрение или неодобрение. Шестимата съдии гласували единодушно и мненията им съвпадали с тези на зрителите. Този, който бил най-аплодиран, получил и голямата награда. Само Аристофан настоявал за победител да бъде провъзгласен оня, който най-малко се харесал на публиката.

Царят и всички присъстващи изразили недоволството си от настояването на Аристофан, но той настоявал да му бъде дадена думата. Публиката била укротена и в тишината Аристофан гръмко заявил, че само този, най-нехаресваният, е истински поет, а всички останали са рецитирали чужди произведения. Условие в състезанието било да се представят собствени творби. Изявлението му предизвикало недоумение, а Птолемей поискал доказателства. Аристофан, който имал изключителна памет и прекарвал дълги дни в библиотеката, дал указания откъде да се извадят ръкописите, от които били преписани рецитираните творби. Така принудил крадците на слово да си признаят публично. Царят разпоредил те да бъдат наказани по законите за кражба и да бъдат изгонени от града. Аристофан пък бил назначен от него начело на Александрийската библиотека.