Историята на Петър Богдан, събудила „бащината земя“ за въстание

Първото представяне на български герб от българин съдържа трактатът върху българската история, писан век преди Паисий, съобщава проф. Лилия Илиева от Югозападния университет „Неофит Рилски“. Това са трудовете на Петър Богдан Бакшич, за които е известно отдавна, но пълният текст дълги години е бил загадка за учените. Преди време проф. Илиева публикува статия в списание „Балканистичен форум“, издавано от Международен университетски семинар за балканистични проучвания и специализации при ЮЗУ „Неофит Рилсkи“, а неотдавна в списание „Български език и литература“ представи запазените копия на четирите книги, приготвени от Петър Богдан за печат.

Това са:

1. Книга на т.нар. илирийски или словински език със заглавие Meditationes S. Bonaventurae, тоест „Размишления върху тайнството на човешкото изкупление на св. Бонавентура, преведени на словински език с труда на Петър Богдан Бакшич, кустод на България, от ордена на Малките братя на С[ветия] О[тец] Франциск Обсерванти“. Рим, 1638 г.

Титулната страница на първия трактат на Петър Богдан

2. Приложение към първата книга, поема за двете смърти на човека, замислена като отделна публикация.

Титулна страница на приложението с поемата „За двете смърти на човека“

3. Книга на т.нар. илирийски език под заглавие „Небесното съкровище на Дева Мария, Божия майка преведено от Петър Богдан Бакшич, монах от Малките братя, служещ като Сардикийски или Софийски архиепископ“, издадена в Рим през 1643 г.

Титулна страница към книгата „Небесното съкровище на Дева Мария, Божия майка“

4. Четвъртата книга, приготвена от автора за печат, е известна само в ръкопис. Това е трактат, написан на латински език, под заглавието „За древността на бащината земя и за българските дела“. Ръкописът се пази в Библиотека „Естенсе“ в Модена, Италия.

Страница от тази книга с печата на колекция „Кампори“

„От началото на 80-те години на миналия век събирам данни за екземпляри от трудовете на Петър Богдан, съхранявани в световните библиотеки – споделя пред „Площад Славейков“ проф. Илиева. – Представила съм ги в този труд, но те не са съвсем изчерпателни: междувременно шведският професор по славистика Пер Амброзиани, на когото изпратих факсимилните издания на книгите на Петър Богдан (както и на други автори), които с помощта на мои колеги направихме, ми съобщи, че в Швеция се намира още един екземпляр от книгата на Петър Богдан „Meditationes S. Bonaventurae…“ от 1638 г., включително и приложението „Od Dvostrvke Smarti Covieka“. Книгата се пази в библиотеката на град Визбю, на остров Готланд, в сбирката на бившия лицей на град Визбю и има сигнатура Visby läroverkssamling, no. 1777. Тази „шведска връзка“ загатва за една възможност, която отдавна подозирах – връзки на българските католици от ХVІІ век с „Аркадска академия“ (Accademia dell’Arcadia), интелектуалния кръг , създаден в Рим около шведската кралица Кристина. Това разкрива възможностите за бъдещи изследвания, на които, надявам се, биха се посветили млади хора.“

Представяме ви статията, публикувана в списание „Балканистичен форум“, в която проф. Илиева разказва за находката си.

Открит е първият трактат върху българската история: Петър Богдан,
за древността на бащината земя и за българските неща
Проф. Лилия ИЛИЕВА

Снимка: Личен архив

Още през ХІХ в. е известно, че Софийският католически архиепископ Петър Богдан Бакшич е автор на труд върху българската история. Това става ясно от писмата, които той изпраща във Ватикана, като търси съдействието на Конгрегацията за пропаганда на вярата този труд да бъде отпечатан (срв. преди всичко Милев, Н. (1914). Боян Пенев (1976/ 1930: 215), който се е спирал на делото на Петър Богдан, изразява предположения за характера на този труд, като го представя така:

„Оригиналното съчинение на Богдан, написано на латински, е една история в десет глави на католицизма и пропагандата в България. (…) Ако е пропаднала тази книга, това ще бъде една голяма загуба за историята на католицизма в България и – изобщо, за историята на Българското Възраждане. Възможно е да е запазен ръкописът някъде из библиотеките на Ватикана“.

Факсимиле от трактата на Петър Богдан

През 1979 г. Божидар Димитров направи съобщение, че е открил във Ватиканския архив ръкопис от 9 страници, написан от хърватския свещеник и филолог Иван Пастрич, който, по думите на младия тогава историк, „хвърля светлина върху много от въпросите, свързани с труда на Петър Богдан“. В него Пастрич на италиански език разказва, че му е даден от автора за редактиране труд на Петър Богдан (Mons. F. Pietro Bogdani Zoccolante), след което се съдържа текст на латински, който може да се приеме за предговор, три глави и началото на четвърта глава от историческото съчинение на Петър Богдан, заедно с бележки, които се отнасят до различни глави на предоставения му за редактиране текст, достигащи до двайсета глава.

В тази своя работа Б. Димитров добросъвестно сочи, че „фрагментът, който публикуваме, е редактирано или точно копие, остана загадка“. Находка в неговото съобщение е и бележката на Пастрич, която сочи, че книгата е била отпечатана във Венеция от наследника на Петър Богдан. Но, както пише Б. Димитров, „трудно е да се разбере дали книгата е отпечатана под заглавието, което Пастрич дава („История на София и България“), и да се разбере на какъв език е отпечатано съчинението при липсата на всякакви податки“.

Тук изнасям информацията, че ми се удаде да издиря цялостния текст на историческото съчинение на Петър Богдан Бакшич – неговия авторски ръкопис. При положение, че той вероятно е бил отпечатан във Венеция като книга, няма основания да се смята, че след това се е завърнал във Ватикана, при положение, че е отпаднала необходимостта Пастрич да го редактира. По тази причина вероятно той е попаднал в частна колекция, след което е бил откупен от публична италианска библиотека. Дигитализирано копие на ръкописа беше закупено от библиотеката и предстои да бъде отпечатано неговото научно издание като текст, факсимиле, превод, бележки и коментар. Основната работа по подготовката на ръкописа се върши от д-р Цветан Василев от Катедрата по класическа филология при Софийския университет.

Текстът на Петър Богдан Бакшич е под надслова: „Fratris Petri Deodati à Chiprovatio Ordinis minorum de Observantia Archepi[scopi] Sardicensis Sophiensis nuncipati de antiquitate Patrerni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos
Compatriotas“. Следователно, за собствено заглавие трябва да се приеме текстът „De antiquitate Patrerni soli, et de rebus Bulgaricis“ – „За древността на бащината земя и за българските неща“. Съществена е прибавката „ad suos Compatriotas” – „към неговите сънародници“. Още тук Петър Богдан е изявил своя патриотизъм, както и съзнанието си, че се обръща към българския народ – своите сънародници.

Името си, съпроводено от титлата на Сардикийски / Софийски архиепископ, Петър Богдан Бакшич тук е записал като Петър Деодат Чипровски (à Chiprovatio). По подобен начин е означил себе си и по-младият от Петър Богдан български философ и богослов Марко Чипровски, за откриването на чиято отпечатана дисертация, защитена в Прага, съобщих неотдавна.

Ръкописът на Петър Богдан включва към 200 страници и съдържанието е разпределено в седемдесет глави, предшествани от предговор, с прибавката на някои документи и с послеслов. Този обем надхвърля значително изказваните досега предположения за големината на текста. В началото се разглеждат по-общи въпроси, докато във втората половина на текста преобладава вниманието към Северозападна България, главно – върху католическите селища Чипровец, Железна, Копиловец и Клисура. Споменават се и някои техни съседни селища, някои – за първи път в известните текстове на Петър Богдан, например – селото Бели мел. Встрани в полета на страницата авторът стриктно е отбелязвал данните за изворите, които използва. Снабден с библиографски справочен материал, неговият труд отговаря на модерните стандарти за научен труд.

Както Паисий, и Петър Богдан използва основни текстове на европейската наука, позовава се на Цезар Бароний, Мавро Орбини. Поради факта, че е европейски школуван ум, той се позовава и на редица други източници. При него прави впечатление неприязненото отношение към турската власт в бащината земя, която е отразена и в известните досега негови писма до Ватикана. Без съмнение неговият текст, познат на населението в католическите селища на Северозападна България, е имал роля за подготовката и избухването на Чипровското въстание през 1688 г., вече – след неговата смърт.

По времето на Петър Богдан българското православие е под властта на гръцките духовници, което има значение, когато трябва да отчитаме отношението на Петър Богдан към „схизматиците“, както нарича православните. Естествено, авторът, като деец на Римокатолическата църква, е силно привързан към историята на католицизма в България и е насочил към нея основата на своето изложение. Същевременно, засегнал е и много други въпроси, например – в дванайсета глава е разгледал чисто филологически въпроси на езика и на азбуките. Посочил е, че тези славяни, които спадат към Източната църква, използват азбуката на свети Кирил и брат му Методий (наречена кирилица), докато тези, които спадат към Римската църква, той е свързал с делото на св. Йероним, каквито са тогавашните виждания на съвременната наука, смятаща св. Йероним за славянин (или „илириец“, което е било използвано като синонимно означение). Тук той е дал и текст на един римски надпис, вграден в стената на гробището около църквата „Света Мария Възнесена“ в Чипровец.

Текстът, открит от Б. Димитров в запис на Иван Пастрич, е силно съкращение и влошаване на оригиналния текст на Петър Богдан. Така главата за Сардикийския събор, която в „редакцията“ на Пастрич е четвърта, в оригиналния текст на Богдан е шеста. В оригиналния текст тя е сравнително пространна и изтъква славата на града, който е бил почетен съборът да се състои в него. Все пак е любопитна една бъдеща съпоставка между двата текста, която сега, когато имаме най-после авторския текст на Петър Богдан, става възможна.

Има косвени данни, че Петър Богдан е замислил отдавна своя капитален труд – историческото съчинение, чийто ръкопис най-после беше открит. Още в своята втора преводна книга той включва титулна страница, в лявото поле долу на която е представен български герб: лъв с императорска корона. Може би е подготвял вече титулна страница за бъдещата си авторска книга върху българската история! Тази книга е изключително рядка и с голям труд успях да издиря все пак запазен екземпляр в една от дубровнишките библиотеки.

Това е първо представяне на български герб от българин и се налага да му се обърне внимание, поради което ще го представя тук, заснет с уменията на д-р Димитър Пеев, с когото посетихме библиотеката и измолихме разрешение за снимане. Вляво долу на титулната страница пък е личният герб на Петър Богдан, а през двата герба минава девизът „VIVIT ANIMO / REFLORUIT“, т.е. „Живее чрез духа / ще разцъфти отново“.

Няма съмнение, че „живее чрез духа“ България на Петър Богдан, която „ще разцъфти отново“! Петър Богдан е написал своя opus magnum и той, за щастие, е запазен и намерен. С неговото откриване се дава възможност авторът да заеме своето място сред най-великите българи като голям интелектуалец с европейска култура и европейско мислене, който не се е съмнявал в това, че родината му „живее чрез духа“ през далечния ХVІІ век, за който знаем малко, но за който имаме вече един скъпоценен документ: първото историческо и културно изследване на „бащината земя“.