Историята на татуировчика от Аушвиц, разказана от сина му във филм

Документален филм за Лали Соколов, известен като „Татуировчика на Аушвиц“ и увековечен в роман, пуска премиерно „Viasat History” на 1 март, съобщиха от телевизията.

Филмът „Истинската история на татуировчика от Аушвиц“ разказва за Лали Соколов, млад евреин от Словакия, който е депортиран в Аушвиц през 1942 г. Там той среща бъдещата си съпруга Гита Фурман, която вижда за първи път, когато ù татуира нейния лагерен номер: 34902. Тяхната любов разцъфтява при най-тежки условия и се превръща в извор на надежда.

Лали първоначално е помощник на татуировчика, но впоследствие е назначен като ръководител на всички, които нанасят с трайно мастило затворническите номера. Това му помага да оцелее, а заедно с това да намери начин да спаси себе си и Гита. След освобождаването си те се загубват един друг, но по-късно се събират отново, сключват брак и емигрират в Австралия, където прекарват остатъка от живота си. Тяхната история е не само за любов, но и за оцеляване, надежда и смелост в лицето на невъобразим страх и страдание.

Историята на Лали Соколов е разказана за първи път в международния бестселър „Татуировчикът на Аушвиц“ на новозеландската писателка Хедър Морис, излязла на български език под знака на издателство „Рива“. Морис се запознава с Лали Соколов през 2004 г., когато той ù разказва преживяванията си.

В документалния филм „Истинската история на татуировчика от Аушвиц”, освен историята на Лали и Гита Соколови, зрителите ще имат възможност да видят архивни кадри, снимки и записи от Аушвиц, които разкриват бруталната реалност на лагера, както и да вникнат в психологията на оцеляване на такова място. Водач в тази покъртителна история е Гари – синът на Лали и Гита – който посещава Аушвиц за първи път в живота си. Филмът е почит към онези, които оцеляват, както и към тези, които никога не се завръщат.

Аушвиц-Биркенау символизира едно от най-чудовищните престъпления в човешката история – Холокоста. Концентрационният лагер Аушвиц е създаден през 1940 г. и функционира до 1945 г., когато е освободен. Първоначално замислен като транзитен лагер, по-късно той се превръща в основен център за масово унищожаване на милиони хора, главно евреи, но също и поляци, роми, военнопленници и други групи, преследвани от нацистите. Смята се, че приблизително 1,1 милиона души са загинали в Аушвиц. Много малка част оцеляват, а от тези, които успяват да оцелеят, много остават не само с физически белези, но и с психологическа травма, която ги следва през целия им живот.