Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Исус като квантов физик и Аспарух, който ядосал руската армия

Стойчо Керев - Остап Бендер на конспиративните теории, надминава световната конкуренция с нова книга

Стойчо Керев в студиото на своето предаване „Новото познание“. Снимка: Стопкадър - Исус като квантов физик и Аспарух, който ядосал руската армия

Стойчо Керев в студиото на своето предаване „Новото познание“. Снимка: Стопкадър

ВНИМАНИЕ! Текстът съдържа теории на конспирацията.

Наблюдавах с почуда как тази книга се издига стремително в класациите за най-купувани книги през последните седмици. Предполагах какво ще намеря в нея, затова отлагах прочитането ѝ с надеждата да ме отмине тази чаша… Но устремното ѝ търсене и споделяне не стихна. И аз стихнах до „Измамната реалност“ в опит да разбера в какво е притегателната ѝ сила.

Стойчо Керев е успял да сътвори миш-маш на световно ниво. Надминал е автори като Ерих фон Деникен, Робърт Темпъл, Ян ван Хелсинг… И ги е изпреварил с няколко дължини – не по оригиналност, а по способност да говори едновременно за всичко, да си противоречи директно и без свян, и да използва истински авторитети в защита на тезите си (като например да цитира Ойлер и Рьорих по една и съща тема, в някаква абсурдна научно-конспиративна симбиоза).

Няма съмнение, че Стойчо Керев е научил много неща в журналистическата си кариера. Едно от съществените е как да манипулираш публиката, като ѝ внушаваш удобната си теза привидно небрежно и между другото. Научил е формулата, но не проявява никакъв финес в практиката. Всъщност цялата тази огромна книга, в която се говори за извънземни, Бог, подземни цивилизации, историята на България, тайните общества, има две основни тези: „българите са специални“ и „бежанците са зло“. Тези две твърдения с почти едни и същи думи се повтарят тук-там из книгата без никаква връзка с контекста. Например, думите: „Позволяването на своеволия, наричани удобно бежанци от медиите, дават повод за срам. (…) Срам за достойните българи, умирали на Дойран, Сливница, Каймак Чалан, Шипка, Плевен…“, са вмъкнати между абзаци за тайното познание на тамплиерите за Исус и за загадките на Леонардо да Винчи.

Но нека тръгнем по пътеките на книгата в реда, предложен от автора. Не успях да открия логика в начина, по който следват една след друга темите, по които Стойчо Керев вихри въображението си.

Книгата започва с глава, наречена „Манипулации на съзнанието“. Всъщност авторовият наратив е най-добрият пример как се манипулира съзнание. Да вземем историята с Йордан Камджалов, която Керев разказва. С въодушевление, извиращо почти видимо от думите, той обяснява как докато снима интервю с диригента „някак странно записът изчезна, просто изчезна!“. Тук читателят вече усеща как намесата на висшите духовни сили му праща мравки по гърба, но научава, че словото на просветените не е загубено. Просто са използвали резервния запис от другата камера.

В същата глава, точно след като нарича думите на Исус „учебник по квантова физика”, Керев включва едно изречение, което до края на книгата не успях да проумея: „Бих искал да ви провокирам да включите и жените в играта“. А след това разказва пошлия виц за секса, гърците и римляните. И това е едва на 26-ата страница от книгата.

В тази глава, както си му е редът, Керев поставя основните тезиси на книгата. Първо, умните машини диктуват всекидневието и публикуват неистини. Второ, всички хора сме роби. Трето, Ницше не е прав, ама всъщност е прав. Четвърто, въпреки че сме роби, ние творим собствения си свят, но трябва да излезем от Матрицата с нещо ударно (например да се срещнем с Кеворк Кеворкян, това е било личното излизане на Керев). Пето, Вселената не съществува, ние само си я въобразяваме (същото важи и за смъртта). И още, и още…

След като е омесил всички съставки на предстоящия миш-маш, Керев дава малко почивка на съзнанието и започва да разсъждава върху връзката на „Игра на тронове“ с действителността, съобщава ни, че белите бродници са съвсем истински и че събитията от книгата и филма са се случили, случват се и сега.

Следва базовата му теза. Всъщност извънземни (да не забравяме, че преди малко Вселената не съществуваше) управляват света. Това се доказвало от апокрифни текстове, открити в делтата на Ефрат и датирани на над 3200 години. Докато разсъждава как извънземните са смесили кръвта си с човешката, Керев успява да съобщи екзалтирано и „факта“, че майки с отрицателно Rh не могат да износят фетуси с положителен резус фактор (обадих се и на двете си дъщери, за да потвърдя, че съществуват, толкова категоричен беше). Ние, казва Керев, Rh отрицателните, сме резултат на древна генетична манипулация от анунаките, изключително интелигентна извънземна раса, създала човечеството.

Но идват още куп неверни твърдения. Стойчо Керев смята, че е единственият, който знае нещо за гностицизма и дори в университетските курсове по история на религиите не го споменават, толкова е тайно това учение. И някак успява точно след това да обясни как „Уикилийкс“ съдържа фалшиви новини.

Във втора глава започва истинското забавление. Тя се нарича „Подмяната на истината“ и е посветена на „лъжата за произхода и историята на българския народ“. Първият „адепт на злото“ по отношение на българската история според Керев е Константин Иречек. Той бил чешки агент, изпратен от дядо си Павел Шафарик с коварната цел да подмени българската история. „Как тъй изведнъж оставя Прага и богатата Виена?”, чуди се съвсем по нашенски авторът. Иречек бил роден в Австро-Унгария, а на нея не ѝ е чиста работата – и Хитлер е роден там, подчертава възмутеният Стойчо. И както обяснява детайлите от подривната дейност на Иречек, изведнъж се отплесва и разказва за срещата си с Тодор Живков и за пророческите му думи, прошепнати на ухото на великия журналист, докато са само двамата насаме: „На зле отива работата“.

В тази глава прочетох за пръв път, че руски военни части (явно по време на Освободителната война) унищожили пътьом плоча, някъде по поречието на Дунав, на която били записани думите на Аспарух: „Идвам тук при свои”. Демек, доказателство, че на територията на България отдавна има българи. Но руските войски я прочитат и разрушават, за да не знаем. Все още не съм си отговорила на въпроса на какъв език и с какви букви е бил надписът. Пък и кой е разказал на Керев, че е бил унищожен? А и защо Аспарух го е поставил там?

Разбира се, темата за траките като родоначалници на България и света не е подмината. Керев е категоричен: траките са имали писменост и тя е древна колкото египетската, дори я предхожда. „Писмото е възникнало в Тракия, пренесено е в Египет, където е доразвито”. Нещо повече, според Стойчо тракийски племена са дали началото на първите египетски династии. Да де, ама в последната глава на книгата се твърди, че най-древната цивилизация, живяла в Египет, е извънземна. Тоест – траките са извънземни, така излиза. Стойчо Керев заслужава да бъде гуру на всички привърженици на автохтонната теория.

Но не това е „бомбата“ в тази част от книгата. Истински революционната теория, заради която Стойчо Керев трябва да бъде признат за почетен професор във всички университети по света, е, че повечето от древните произведения са всъщност фалшификати, написани от монаси през ХІІІ век, а текстовете на Омир, Софокъл и Аристотел всъщност са дело на средновековни трубадури. В латинския на Хораций, цитира той немски филолог от ХІХ в, личи влияние от италиански и немски език.

На това място вече изпитвам желание да извикам „Българи юнаци!“, защото, както казва Стойчо Керев, този възглас „няма аналог в целия свят и е традиция, закодирана в кръвта и клетките на българина“.

После журналистът посвещава цяла глава на българската азбука. И в това не би имало нищо лошо, ако се придържаше поне малко към реалностите. Да оставим настрана възмущението му, че българската азбука е „платена от българи, но се нарича „кирилица“. Когато стигнах до Еврипид и неговите „сведения“, че „На тракийските таблички е записано Орфеевото слово”, си спомних, че Еврипид вероятно е средновековен трубадур. И някак вече не му вярвам.

Както казах, структурата на книгата е едно от най-загадъчните неща в нея. След като Керев е обявил българите за извънземна раса, най-страхотната във Вселената (която, напомняме, не съществува), той започва да говори за човечеството и неговите тайнствени извънземни господари. И стига до теза, която дълго ще ме разсмива до сълзи. Според автора, в периода 1780 – 1815 г. на Земята е имало ядрена война. Повтарям: между 1780-а и 1815. Времето на Френската революция и Наполеон. Ядрена война. Била унищожена дори цялата растителност на земята, а Байкушевата мура е оцеляла по случайност. И след този период всички градове в света са били построени отново някак еднообразно. Нямало време, господарите на света трябвало да построят бързо нови градове. И затова измислили архитектурните стилове, да заблудят хората, че е въпрос на мода. А иначе през цялото време собствениците на Матрицата копаели земята за руди и минерали и така създали всички планини, долини, делти и природни красоти. Дори тракийските светилища у нас били остатъци от древни рудни мини, ама „господарите“ ни заблуждават, макар че: „нямат право да се намесват в пътя ни на Земята. Ако тази планета изобщо е земна, при положение, че 70% от нея е вода“.

Везувий, казва Керев, е купчина негодна за обработване руда, но го именували вулкан, защото „гори и веднъж избухнал”.

В главата за тайните общества, естествено, присъстват билдерберги, илюминати, масони, но насред цялата тази мешавица от секретни заговори изниква ни в клин, ни в ръкав едно твърдение, без никаква връзка с основната тема:

„Ние сме прекалено ларж. Всеки иска да притежава къс от историята на България. (…) Ние сме специални“.

Четири страници по-късно, след ацтеките и догоните, отново става дума за българите:

„Кодът на българите наистина е уникален. Той е свързан с мисията на народа“.

Работата по повдигане на закърнялото ни самочувствие е свършена и Керев се връща към тайните общества. След като цитира основите на квантовата механика, той заявява:

„Тамплиерите са осъзнали, след като прочели тайните архиви от Йерусалим, че целият Космос, без изключение, е структуриран от малки частици, наречени електрон-неутрина, мион-неутрина и тау-неутрина“.

Тамплиерите. През ХІІІ – ХІV век. Електрон-неутрина.

След това твърдение дори не си струва да разказвам за нумерологичните изчисления около Джокондата – обиколката на картината е 84 см, а ако се съберат числените съответствия на буквите в името на Леонардо, също се получава 84, тоест – Леонардо е Мона Лиза.

Следват разкази за това как Исус е променял формата си, как Хитлер е открил подземна раса и дори е избягал при подземните великани, където е доживял до дълбока старост, как хем никой не е кацал на Луната, хем са изтрити 40 ролки филмова лента с „ходещите насам-натам“ по нейната повърхност момчета от мисията „Аполо“. И как „българите са едни от най-духовните същности и е нормално да имат повишен интерес по тези теми“.

Очевидно книгата е завършена преди март 2020 г., защото в нея няма нито една дума за пандемията.

Интересното е друго. Има едни правила за писане на текст, който трябва да послужи за по-добри резултати при търсене в Гугъл. Според тези правила в определена ритмичност трябва да се повтарят определени ключови думи. В книгата на Стойчо Керев са спазени изискванията, но не с думи, а с тезиси. В определена ритмичност и почти с еднакви изрази се повтарят двата основни рефрена – за „уникалните българи“ и „отвратителните бежанци“. Сякаш някой много е държал да бъде натикано в съзнанието на хората, податливи на конспиративни теории, определен модел на мислене. Това е единственото, което подлежи на проследяване в хаоса на този пълен със смешни, ужасни и нелепи истории текст.

И ще завърша с още една противоречива теза на Керев. След като е убедил читателя, че извънземните господари са причина за всичките му нещастия, той му подхвърля и нещо по-разбираемо, нещо, което сякаш се е изплъзнало в проблясък на искреност: „всичко е за пари“. Както казват, никой не може да лъже непрекъснато.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90