Италия в писмата на Кристо: побъркване за душата

Откъс от книгата на Евгения Атанасова „Кристо, Владо, Росен и плаващите кейове“

Кристо по време на инсталацията „Плаващите кейове“ в езерото Изео, Италия. Снимка: „Кристо, Владо, Росен и Плаващите кейове“ - Италия в писмата на Кристо: побъркване за душата

Кристо по време на инсталацията „Плаващите кейове“ в езерото Изео, Италия. Снимка: „Кристо, Владо, Росен и Плаващите кейове“

8 юни, 2016 г., Равена (10 дни до откриването на проекта)

По пътя за Флоренция спираме в Равена, за да разгледаме византийските мозайки и гроба на Данте, разпятието на Джото, за което роднините на Кристо са ми казали, че той харесва. Гледаме картата, следвам джипиеса. Насочва ни по улица „Камило Кавур“. Още една почти невидима следа към Кристо, известна на малцина. През миналата година, докато се ровех в архивите на Разград, където живеел дядо му – учителят и просветител Анание Явашов, попаднах на интересна находка. Оказа се, че той се възхищавал на живота на италианския герой Камило Кавур и затова сам превел и издал на български неговата биография. Искал да го даде като пример за патриотизъм на своите съграждани.

9 юни, Флоренция (9 дни до откриването на проекта)

Пристигаме във Флоренция късно, след като сме шофирали насред гръмотевична буря. Вече е тъмно. Всичко е мокро. Изкачваме се с колата по хълм над града. Мракът е непрогледен, но никой не изпитва безпокойство. Движим се покрай дълги каменни огради. Мирише на портокали и лимони. Внезапно над свежата лятна вечер се разнася звук на цигулка. Така пише и Кристо, който тук постоянно чува музика.

„Някъде китара, грамофон, радио или неуморно се пее Arivederci Roma.“

„Прекрасна Флоренция пееше. Вечер, пред Палацо Векио стоях дълго и не можех да вярвам на очите си, че съм тука. А какво беше на 1 май. 1 май е един от най-прекрасните празници на Флоренция още от 1500 години (от Медичите), празника на прекрасните цветя – през цялата галерия Уфици (на картичката, която получихте) е изпълнено с невъобразима хармония на цветята, а Лоджиите са истинска симфония. Статуите в лождиите просто като че ли изникват от гора от цветя и всичко става цяла приказка.“

„От 1 май започва чудното „маджио“ – festa на прекрасните песни, хармония, която привечер облива цяла Флоренция и нейната вълшебна околност. Вечер, когато се прибирахме, ние решително се отказвахме от всякакви превозни средства и ти просто подлудяваш от възторг, когато лудите италиански момичета на групи седнали по прекрасните градини и лозя край Флоренция пеят песни, които никога не се забравят. Пеят и няма край от хубост, но какви хубави песни с китари и танцуват мило и така красиво модерните танци. Всичко се върши с радост, навсякъде те лъха ако не друго, то щастието и желанието да се живее. А какво друго трябва на тоя свят. Цялото изкуство на Италия е всичко това.“
(Писмо на Кристо до Анани Явашев, 20.05. 1957 г – Виена)

Запазила съм апартамент в старо имение от ХV–ХVІ век. Всичко е от камък, дърво, порцелан, огледалата са в ренесансови рамки, леглата с метални табли. В стаите ни няма нищо излишно, няма и нито една пластмасова вещ. Чувствам се покорена от красотата на простите неща, пред вратата стои малка масичка, над нея са надвиснали портокали и лимони. Цветове от бял олеандър са посипани по земята след дъжда. Собственички на това място са две сестри, които се занимават с изкуство и имат галерия в пределите на имението. Фредерика ни разказва как тук някога е живяла писателката феминистка Върнън Лий, гостували са Томас Ман, Вирджиния Улф. Разглеждам мястото и си представям как се е чувствал при идването си в Италия младият Христо, живял до този момент в малки тавански стаички.

„Във Флоренция бяхме във Вилата на Academia di belle arte, чудна извън града – с грамаден ренесансов парк, с кипариси, каскади и фонтани. Прекрасни стаи – с бани и безумни удобства. Наблизо край нас Данте се е разхождал и мечтал по Беатриче.“
(Писмо на Кристо до Анани Явашев, 20.05. 1957 г. – Виена).

„А тесните улички на Флоренция, на които прозорци се вее знамето на Флоренция (т.е. прането на всяка домакиня, което е истинско богатство от хармония и бляскави цветове). Вървиш из улиците, които са малко мръснички, но пък са още по-колоритни и чуваш истинска симфония, а няма жива душа, горещо е, прозорците са отворени и гласовете се блъскат в стените и просто лудееш от радост, експресивност.“

Иска ми се да остана на това място по-дълго, но имам само един ден, в който трябва да видя невероятния град, да посетя част от местата, които са впечатлили Кристо. Той вижда за първи път Флоренция още преди голямото наводнение от 1966 г., което за всички тук е вододел на времето. Когато пише за Италия, той започва да пише за „възторга“ именно във Флоренция. Тръгвам по неговите стъпки.

„Флоренция ни смая.“ (…) „Цял ден и до късно вечер лудешки се скитаме из града, какво по-напред да се види – безумие, като се почне от вълшебника Ботичели, Леонардо, Рафаело, Микеланджело (а тука има едни от най-красиви те неща – в неговата Капела Медичи хипнотизиран стоях цяла сутрин). Галерия Уфици и Пити се изгледаха до болезнено припадане, а колко църкви – разбира се Джото ни побърка, също направи Мазачио, Паоло Учело и въобще красотата и стила на тия блестящи майстори, които като че ли са по-съвременни в момента дори от един Рембранд, който имаше тука чудни неща.

Някак зрелият реализъм на Ренесанса (в работата на Тициан, Рубенс и Рембранд) отстъпи пред красотата на въображението, които имат по-старите майстори. Пред безумното табло на Пауло Учело „Битка“ има истински панаир от хора всеки ден, а пред „Раждането на Венера“ и „Шествие на пролетта“ от Ботичели, хора, които са окупирали всеки метър, не се отдръпват като пред иконостас.

А Галерия Уфици е приказка. В стаята, където е „Благовест“ на Леонардо, човек полудява, като че ли сега ще влязат Медичите и хората на Ренесанса. Къде е величието на това изкуство? Няма никаква вечна или някаква класическа хубост, има само едно – че това и всяко велико изкуство е велико, защото е гениално съвременно…

Приемствеността в изкуството не е подражанието, но това е искрата, блясъкът и неповторимостта. И преди всичко изкуството е фантазия, божествено въображение. С това се убедих и още повече, че именно реализмът в голяма степен се е отразил болезнено, да речем, в развитието на изкуството. Защото се тръпне и се немее пред таблата на Ботичели, Фра Анджелико, Фра Филипо Липи, Ян Ван Ейк, Рогир ван дер Вейден, имено от тяхното неизмеримо магьосническо въображение. „Раждането на Венера“ – никакви илюзионни наподобавания за морето, за тревата, пяната, всичко е своеобразна приказка и ако щете абстракция, която синтезира всичко и която е повече от всяка действителност и реалност. С една дума музика и божествена хармония – в края на краищата, всяко изкуство трябва да се стреми натам, защото от всички изкуства (в пълно равноправие за всичко) музиката е най-емоционалното и синтезиращо. И особено, разбира се, Голямата музика.

Това не са някакви думи изкуство за изкуство и т.н. Всички тия неща в по-голяма или по-малка степен са измислени от критиците. Най-важното е да бъдеш искрен в изкуството… Трябва единственото нещо да се пази, което са го имали в най-голяма степен тия божествени майстори – възторгът от живота и съвремието, които дори в най-трагичните и потресающи картини са направени с тоя възторг, който у гениалните майстори има навсякъде“…
(Писмо на Кристо до Анани Явашев, 20.05. 1957 г. – Виена)

Обикалям по местата, които Христо е видял, които са му помогнали да се превърне в Кристо. Стоя пред „Битка“ на Пауло Учело, и „Благовещение“ на Леонардо. Около мен ги гледат още стотици хора. Така, както е било и ще бъде. Разбирам защо Кристо пише:

„Въобще всичко за мене беше като сън, та ми се плачеше просто като напуснах Италия“.
(Писмо на Кристо до Анани Явашев, 20. 05. 1957 г. – Виена)

Сега той не си тръгва, а се връща отново в Италия, аз също по стъпките му пътувам към него.

Предишна страница 1 2

Bookshop 728×90