Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Италия за пръв без цензура върху киното след повече от 100 години

Продукциите вече нямат да бъдат забранявани или променяни по морални, религиозни и политически причини

Най-популярният случай на филмова цензура в Италия е с „Последно танго в Париж“, от който са останали само три копия, запазени като доказателство за престъплението. Снимка: „Амазон прайм“ - Италия за пръв без цензура върху киното след повече от 100 години

Най-популярният случай на филмова цензура в Италия е с „Последно танго в Париж“, от който са останали само три копия, запазени като доказателство за престъплението. Снимка: „Амазон прайм“

Италия отмени закона за цензурата върху филмовото изкуство, който позволява на държавата да забранява и унищожава продукции, считани за морално или религиозно неуместни. Влязъл в сила още в зората на киното, през 1914 г., законът забранява някои от класиките на големия екран, като „Последно танго в Париж“ на Бертолучи, отбелязва „Гардиън“.

„Филмовата цензура бе премахната – обяви в изявление културният министър на страната Дарио Франческини. – Системата на контрол и намеса, която даваше право на държавата да се меси в свободата на творците, вече е окончателно в миналото.“

В резултат на това държавата вече няма да има право да спира разпространението на нови продукции или да изисква от режисьорите да „поправят“ филма си по морални или религиозни причини. Но това не означава, че съвсем няма да се контролира съдържанието на екрана. Режисьорите ще имат ангажимента сами да класифицират произведенията си според възрастта на публиката. Техните решения след това ще бъдат потвърждавани или коригирани от новоучредена комисия от 49 експерти по кино и обществени отношения.

„Това е форма на саморегулация. Вече сме достатъчно зрели“, коментира режисьорът Пупи Авати, чийто филм „Домът на удоволствията за жени“ е цензуриран от държавата.

Подобна е съдбата на стотици други филми в Италия, излезли през последните петдесетина години – те са претърпели цензура предимно заради политически, морални или религиозни причини. Най-известен е случаят с „Последно танго в Париж“ на Бернардо Бертолучи, номиниран за „Оскар“, но унищожен в Италия (с изключение на три копия, останали като „доказателство за престъплението“).

Премахването на закона е „важна и историческа стъпка за италианското кино”, коментира филмовият експерт Елена Боеро, допълвайки:

„Крайно време беше“.

Според проучване на „Cinecensura“ – онлайн изложба, посветена на цензурата в Италия, 274 италиански, 130 американски и 321 чуждестранни филми са били цензурирани в страната от 1944 г. насам. Над 10 хил. е трябвало да бъдат преработени по различи причини, включително и няколко произведения на Федерико Фелини.

Но за някои заглавия цензурата означава повишаване на зрителския интерес.

„Това кара филмите да изглеждат по-привлекателни, предизвикват публичен интерес, особено тези с еротична тематика“, коментира Авати.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах