Италия за пръв без цензура върху киното след повече от 100 години

Италия отмени закона за цензурата върху филмовото изкуство, който позволява на държавата да забранява и унищожава продукции, считани за морално или религиозно неуместни. Влязъл в сила още в зората на киното, през 1914 г., законът забранява някои от класиките на големия екран, като „Последно танго в Париж“ на Бертолучи, отбелязва „Гардиън“.

„Филмовата цензура бе премахната – обяви в изявление културният министър на страната Дарио Франческини. – Системата на контрол и намеса, която даваше право на държавата да се меси в свободата на творците, вече е окончателно в миналото.“

В резултат на това държавата вече няма да има право да спира разпространението на нови продукции или да изисква от режисьорите да „поправят“ филма си по морални или религиозни причини. Но това не означава, че съвсем няма да се контролира съдържанието на екрана. Режисьорите ще имат ангажимента сами да класифицират произведенията си според възрастта на публиката. Техните решения след това ще бъдат потвърждавани или коригирани от новоучредена комисия от 49 експерти по кино и обществени отношения.

„Това е форма на саморегулация. Вече сме достатъчно зрели“, коментира режисьорът Пупи Авати, чийто филм „Домът на удоволствията за жени“ е цензуриран от държавата.

Подобна е съдбата на стотици други филми в Италия, излезли през последните петдесетина години – те са претърпели цензура предимно заради политически, морални или религиозни причини. Най-известен е случаят с „Последно танго в Париж“ на Бернардо Бертолучи, номиниран за „Оскар“, но унищожен в Италия (с изключение на три копия, останали като „доказателство за престъплението“).

Премахването на закона е „важна и историческа стъпка за италианското кино”, коментира филмовият експерт Елена Боеро, допълвайки:

„Крайно време беше“.

Според проучване на „Cinecensura“ – онлайн изложба, посветена на цензурата в Италия, 274 италиански, 130 американски и 321 чуждестранни филми са били цензурирани в страната от 1944 г. насам. Над 10 хил. е трябвало да бъдат преработени по различи причини, включително и няколко произведения на Федерико Фелини.

Но за някои заглавия цензурата означава повишаване на зрителския интерес.

„Това кара филмите да изглеждат по-привлекателни, предизвикват публичен интерес, особено тези с еротична тематика“, коментира Авати.