Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Ицко Финци: Не знам какво същество е днешната публика, по-рано за мен тя бе душа

Събира живота си в концерт. Редува собствени текстове с изпълнения на рояла

„С възрастта човек няма толкова енергия за голяма зала. Но с пет души можеш да преживееш така, както със сто или двеста“, твърди Ицхак Финци. - Ицко Финци: Не знам какво същество е днешната публика, по-рано за мен тя бе душа

„С възрастта човек няма толкова енергия за голяма зала. Но с пет души можеш да преживееш така, както със сто или двеста“, твърди Ицхак Финци.

Големият актьор Ицко Финци събира парчетата от живота си в концерт спектакъл утре вечер в Studio 5. Ще чете собствени текстове, родени от реални преживелици, и ще ги „илюстрира“ с изпълнения на рояла.

Изчислил е така програмата, че всеки откъс да трае колкото една песен и публиката да получи едновременно усещане за концерт и представление. Повечето текстове са писани през последните месеци, но има и такива, познати от биографичната му книга „Мотоциклетът, Ромул Велики, Наивист, Пак тогава, в Сао Пауло, Какъв съм за Питър Брук?, Бобо и други четива”. Тя излезе преди седем години и се превърна в бестселър – и според запознати актьорът подготвя продължение. Изявата му утре вечер е тест как публиката ще приеме новата му порция авторска проза, комбинирана с изпълнения на откъси от „Аида“, „Риголето“ и други шедьоври на класиката. Събитието започва в 21 часа, входът е 8 лева. Ако отчете резултата от тази игра като успешен, Ицко със сигурност ще го повтори.

В последната декада титаничният актьор предпочита срещите му с публиката да са в камерен формат.

„С възрастта човек няма толкова енергия за голяма зала. Но с пет души можеш да преживееш така, както със сто или двеста. Киното също е преживяване за доста тесен кръг – играеш пред режисьора, оператора, няколко осветители, звукаря и това ти е публиката”, разказвал е Ицко пред „Монитор”.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Той не крие, че и представата за публика малко се е поразмила в съзнанието му.

„Преди имах понятие за публика, сега – не. Не знам какво същество е. Докато по-рано беше за мен една душа, която обичаш, искаш да я предизвикаш, да възбудиш критичността й. Съчувстваш й. Жалиш я. Сега в театрите има публика, но моето чувство не е такова”, смята легендарният актьор.

Който не познава Ицко, го мисли за особняк. Понеже фалшивата любезност му е чужда, общува с малцина от колегите си. Предпочита усамотението на собствените си мисли, защото успява да е интересен сам на себе си.

За над 40 години на сцената актьорът е минал през всякакви метаморфози и драматурзи. Способен е да превърне в сцена дори и тротоара пред входа си. Виждали сме го да върти чинии на пръчка, да свири джаз с цигулката си, да пее. Утре вечер пак ще сме в неговия ритъм. Дали по някое време ще замени рояла с любимата си цигулка, Финци не издава.

Роман се пише по-лесно от пиеса

Ицко флиртува с литературата открай време. Не го притеснява сам да застане пред белия лист и да реди собствени думи, вместо да разиграва чуждите. Така преди седем години на книжния пазар излезе „Мотоциклетът, Ромул Велики, Наивист, Пак тогава, в Сао Пауло, Какъв съм за Питър Брук?, Бобо и други четива”. По този повод актьорът самодоволно обобщава:

„Явно има значение, че съм играл в хубави пиеси. Не са много на брой. Но когато една пиеса на Брехт я играем 50-60-80 пъти и докато чакам своя ред, аз слушам репликите на артистите… и ми хрумна, че да напишеш пиеса е по-мъчно, отколкото да напишеш роман. Пишейки роман, имаш в главата си една конструкция, можеш да я сгъстяваш, можеш и да я разширяваш. А с драматургията не е така. Една от мъчнотиите е, че в разстояние на час и половина-два, максимум три, трябва да експонираш действащите лица и събития, да завържеш интригата, да почнат вътре да се мъчат един-друг персонажите, да страдат. Накрая всичко трябва да се развърже, уталожи. Не е лесно това да бъде размерено в два часа и половина – и да бъде органично и естествено.”


Източник: „Монитор“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах