Да обявим бойкот на празника 3 март в солидарност с украинците. Това предложи Ивайло Дичев, професор по културна антропология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В разговор за „Площад Славейков“ професорът сподели идеята си за национален празник да бъде обявен 16 април – деня, в който през 1879 г. е приета Търновската конституция.
Трети март е дата, която е „съвършено нелепа“, смята културологът – защото на нея не се е случило нищо, което се отнася до България, просто е подписан договор между две империи, а на подписването дори не е присъствал нито един българин.
„В 3 март има нещо дълбоко обидно – казва проф. Дичев. – Като национален празник тази дата подклажда обидното чувство на благодарност към Русия, което се вменява още от детството. През комунизма 3 март беше заменен с 9 септември, когато СССР окупира България. Тезата за „двойното освобождение“ играе лоша роля за българското самоопределяне, внушава ни, че трябва да се чувстваме задължени на една Велика сила, която понякога е била добронамерена към нас, но друг път е била явно злонамерена.“
Според Ивайло Дичев бойкотът и дори отмяната на 3 март като национален празник би бил добър начин да покажем и солидарността си с Украйна, защото именно там Русия за пореден път доказва какво означава според нея „освобождение“ и как се е е отнасяла винаги към „близката си чужбина“.
Като възможни дати за отбелязване на националния ни празник проф. Дичев предлага няколко варианта – датата на Съединението – 6 септември, или на Независимостта – 22 септември. „Най-миролюбивата“ дата би била 24 май, защото това не е само ден на българската азбука и писменост, но и датата, на която се присъединяваме към християнската цивилизация, казва той.
Проф. Ивайло Дичев подкрепя и инициативата на СОС и Трайчо Трайков за демонтаж и преместване на Паметника на съветската армия, защото той символизира същото като 3 март – намеса на Велика сила в българската история. Преместването на паметника също ще бъде начин да бъде показана солидарност с Украйна.
Бесарабските българи в Украйна, които са почти милион, трябва да бъдат приети в България, ако пожелаят, смята проф. Дичев, и трябва да им окажем помощ за това. Те не просто са българи, не просто имаме задължение да го направим като хуманна държава, но те са важни за нас и с оглед на надвисналата демографска криза, твърди антропологът.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение