Ивайло Дичев: Религиите са като корпорации, борят се за клиенти

„Религиите стават нещо като корпорации, борят се за клиенти на глобалния пазар. Религията е все повече приватизирана, търси все по-агресивни маркетингови стратегии“, казва Ивайло Дичев в интервю пред Емил Спахийски за в. „Труд“.

На въпрос върви ли светът към сблъсък на ценности и цивилизации, професорът по културна антропология заявява: „Това настъпление на религиите, разбира се, носи насилие. Говорим за нов тип религии – религии, които индивидът избира като един вид лайфстайл. Ще ви дам нашенски пример. Жени се човек и казва – ще ида в еди-коя си църква, защото е много шик, препоръчаха ми еди-кой си поп… Нали разбирате колко различно е това от времето, когато човек се ражда в енорията си и умира в нея. Или вземете тия бойци, които живеят в западните демокрации с мобилния телефон и тъчскрийн навигатора на колата и в един момент се вдигат да пострелят за славата на Аллах в иракската пустиня. Същите ги имаше в югославските войни, уикендови бойци ги наричаха – едните православни, другите католици, третите мюсюлмани. Работи в завода и в събота вместо на лов – малко да постреля по хора. Сега ги има в Източна Украйна.“

„Интернет прави така, че всеки мигновено може да се почувства обиден във всяка точка на планетата от всеки друг – продължава проф. Дичев. – Представете си – монтират в дома ви една уеб камера и някой евреин чува еврейския виц, който разказвате на жена си. „Шарли ебдо” е малък вестник в купонджийския дух на 1968-а – медиите на мейнстрийма във Франция съвсем не си позволяват такива волности. Още по-неизвестен беше датският „Йеланд постен”, където публикуваха карикатури на Мохамед. Само интелектуалци четат прекрасния писател Салман Рушди, за когото Хомейни обяви фатва и го обрече да живее като преследвано животно вече 25 години…

Утре може някой хиндуист да се почувства обиден, че ядем телешко, вдругиден християнските креационисти ще ни забранят да преподаваме еволюционната теория. Вече години наред ислямски държави начело с Пакистан – верен съюзник на САЩ, опитват да прокарат в ООН резолюции срещу богохулството. Слава Богу, Западът все още се съпротивлява, макар че в различни страни, например в Ирландия (!), такива закони действат. Тук има едно двусмислие, което трябва да проясним: обиждам някакви конкретни хора или изказвам мисли за съществата, в които те вярват? Да си представим, че вие вярвате в Дядо Коледа. Ако кажа, че сте инфантилен заради тази си вяра, ще ви обидя и може би ще имате право да ме съдите. Ако обаче кажа, че персонажът Дядо Коледа е създаден от един американски карикатурист – това би попаднало под ударите на закона за богохулство и в Пакистан би се наказало със смърт. Борбата за светска държава не е расизъм, тъкмо обратното.“

Европа и развитият свят не са християнски, а секуларизирани общества, в които религията няма политическа роля, казва Ивайло Дичев: „Вярата е интимен проблем на индивида, семейството, но религиозните авторитети или свети писания не управляват обществата. Ислямът се разпространява в по-неразвити общества, където той има много важната роля да умиротвори населения, раздирани от племенни вражди, често основани върху различни вярвания. Но за разлика от християнството, което възниква като революционна по дух религия на градска беднота, робите и жените, изправили се срещу господстващата империя, ислямът е от самото начало религия на властта. Мохамед е военачалник, можете да видите сабята му в Истанбул (никъде няма меч на Исус!). Оттук някои правят извода, че ислямът е религия на насилието и войната, забравяйки впрочем, че най-много хора в историята са избити от и заради християнството (епизодите с ацтеките или монголите са относително кратки). Изводът е друг: ислямът е почитане на реда, самата дума означава „подчинение”, в смисъл – на религиозната норма. И това дава на тези култури много векове стабилност, дори в определени периоди – мир. Сегашните идеолози злоупотребяват с тази традиция, за да мобилизират бойци в битка за властта.

Битката сега е глобална, не за овладяване на държави. Ще я разберем по-скоро чрез сравнение на такива вериги като “Макдоналдс” – една марка, която ви дават да разработвате локално на собствен риск срещу заплащане на авторско право с марката „Джихад интернешънал”. Вероятно ще се окаже, че убийците във Франция не са организирани от никакъв център. Според мен става дума за нов феномен: има си хора, които вярват по стария начин, зараждат се обаче и тези приватизирани глобални брандове. С тях ще се пребори не християнството – което също така мутира и се приватизира, а една нова глобална светска държава, основана на права и достойнство за всички.“

Според проф. Дичев днес никой у нас не чака спасителя, чакат отмъстител, който да накаже всички онези, които имат някаква власт.